Диана ПОПОВА

 

И този път всичко тръгна от музиката, която чух в таксито. Попитах шофьора:

- Каква е тази музика? Индийска ли, турска ли, пакистанска ли…

- Не знам, честно казано – отговаря охотно той. – А и не съм слушал никога пакистанска музика.

- Ами тя е като индийската, те са си една култура – просто в Пакистан са мюсюлмани. И по този повод там танците са забранени.

- Така ли – оживява се шофьорът. – А в индийските филми всички танцуват.

- Да, но в Индия са индуисти. Разделят се с Пакистан през 1947 или 1948 тъкмо на верска основа. Преди много години се запознах с пакистански раджа, който по някаква причина живееше в Лондон, а втората му съпруга беше преподавател по история в най-големия дамски колеж в Карачи, та се срещаха в България. От тях научих разни интересни неща за Пакистан. Впрочем мисис Рашид ми подари костюм за парти – отдадох се на спомени аз. И уточних – Тя му беше втора съпруга, първата беше починала, но тя не ставаше автоматично първа.

- Така ли – любопитства шофьорът. – А те колко жени могат да имат? Пет?

- Коранът им разрешава четири. А мистър Рашид се беше ограничил до две.

- Така ли? – не ми вярва шофьорът. – Ами аз гледах (не чух името), той се беше снимал с цяла сюрия.

- Е, официалните съпруги трябва да са четири.

- А останалите какви са?

- Ами наложници или конкубини – нещо такова. Те могат да са неограничен брой.

- Добре де, а каква е разликата?

- Разликата е в статута. А вероятно е свързано с имуществени и наследствени права. Преди години четох Корана и там много подробно е описано например какво получава съпругата при развод.

Някъде на този етап шофьорът решава да ми съобщи:

- Четох статистика, че към 2050 година мюсюлманите ще доминират в Европа.

- Хм, едва ли е възможно – казвам. – Те сега са около 5% в Европа. И впрочем в Европейския съюз се вдигнаха на толкова, когато България бе приета за член, тъкмо заради нашите 10% мюсюлманско население.

- Остаряла ви е информацията, не сте чели – сопва ми се неочаквано шофьорът. – Те сега в Германия са цели 5 милиона.

- Ами хубаво – успокоявам го аз. – Населението на Германия е над 80 милиона, така че какъв процент са 5 милиона от тях можете да сметнете.

- Да, обаче вижте какво е в Холандия, в Белгия, там преобладават, строят джамии… - не се спира шофьорът.

- Ами хубаво, да строят – пак пробвам да успокоя нещата. – Аз проблеми с исляма нямам, а като гледам, и вие нямате.

Той обаче е набрал скорост и продължава:

- Ами ето сега в някакъв щат в Германия забраниха Коледата заради мюсюлманите, тук пък забраниха зарята заради животните… Утре кой знае какво ще ми забранят…

И изръсва:

- А вие говорите глупости! Ей сега ще ви намеря проучването – рови неуспешно в телефона си.

Аз се хиля в тъмното, развеселена доколко е забравил, че съм му клиент, а и как разговорът ни е заприличал на Фейсбукова разправия.

- Ама как ще говоря глупости – възразявам, докато вече плащам. – Вие живеете в България. Не в Германия, не в Холандия, не и в Пакистан. Тук проблеми с исляма нямате, нали. А дали и какво ще ви забранят през 2050, може само да си въобразявате, но няма как да знаете. Нито пък аз.

И колкото и да е странно, се разделихме с по едно дружеско „Чао“. Все пак разговорите на живо наистина не са като тези във Фейсбук.

P.S. Питах Гугъл за проучването и го намерих. Според него към 2050 мюсюлманите ще са почти колкото християните в световен мащаб. А в Европа ще достигнат 10%.

 

(Бр. 3/2024 на „Златоградски вестник“)