+ Списък на населението на Даръдере (дн. Златоград) от 1906-1907 година
Георги МИТРИНОВ
Пиров Георги П. – от Пиро, от изчезнало Пиро-мир, Пири-мир ’ - да бъде прословут с упоритост, с твърда воля’ XIV в. или от Пи-рин, Пир-ин.
Пъндева Мария Дам.; Пъндева Мария Кост. – Пъндьо от Пандьо от Пандо, от Панделей < Пантелей.
Рачков Андрей 38, шивач; Катерина Рачкова, Рачкова Мария Ник.; Рачкова Пипа Попниколова – от Рачко ум. от Рачо от Рад-чо ум. от Ра-до или скъсено от Райчо, XV в.
Станин Панайот – от Стана, ж. от Стан - XII в.
Стоянков Константин; Стоянков Георги – от Стоянко, ум. от Стоян.
Ташутов Иван Г.; Ташутов Георги – от Ташут < Ташо и –ут, както Ташун от Ташо и –ун. Според родоповеда В. Пачилов, фамилното име Ташутов е свързано с името на остров Тасос, разположен в близост до беломорското крайбрежие при гр. Кавала, което име в родопските говори се произнасяло Ташус, тъй като носителите му били преселници от там. В Даръдере се преселили родените на остров Тасос (Ташус) братя Георги и Филип – терзии, подгонени от гърците поради българското им съзнание. Оженили се към 1860 г. и от тях възникнали даръдерските (златоградските) родове Ташозлиеви и Ташутеви.
Тенев Михал; Тенев Хаджи Кирко – от Теньо, от Тено < С-т(о)ен от Сто-ян, Сте-фан или Сре-тен, Обре-тен, Мил-тен.
Тръндин Анастас; Тръндин Русин – от Тръндо < Трандо, скъс. от Трандафил.
Цвятева Елена Ник.; Софа Цвятева – от Цвято източна форма на Цвето от Цвета < Цвете - да бъде хубава и свежа като цвете XVI в.
Ченев Георги К. – от Чене, ум. от Чено < Че-ко и –но, от Черно с изпадане на -р- в детския говор или от Въл-чен < Въл-чан (Заимов 1988). Според краеведа В. Пачилов, правилният изговор на презимето е Чанов. Първите писмени сведения за корените на Александровия/ Чановия род могат да се намерят в „Материяли из Даръ-Дерско” публикувани в кн. 4 на сп. Родопски старини, 1892 г. от Стою Н. Шишков: Александър/Алéксандрия А. Чановски/Чанов (ок. 1840 - 30.11.1898). Чойнев Кирко, Чойнев Никола – от Чоньо, Чоню.
Чункова Кица Ив.; Чунковска Ленка Г. – от ум. Чунко < Чуно, скъс. от Кра-чун, Рай-чун или от Чу-до и –но.
Шенков Теофан; Елена Шенкова – от Шенко, ум. от Шено съкр. от Поликсена > Сена > Шена; м. Шено (Ковачев 1987). Според краеведа В. Пачилов обликът на презимето е Шънков.
Шубаров Тодор – от шубарчя ’късо кожухче без ръкави’.
Шуков Георги С.; Шуков Георги Паск.; Шуков Константин С. – от Шуко от ум. Шунко < Шуно, скъсено от Ра-шун, Пе-шун и др.
Юргов Никола 48 – от Юрго, от Йорго < Георго с новогръцки преход гь – й.
Някои презимена (фамилни имена) включват данни за селище, от което се е преселил в Даръдере носителят на фамилията или неговите предци:
Зърнува Вашилке Анг. – от с. Зърнево, Неврокопско
Крушувалиев Ангел К., Крушовалиева Деспина К. – от с. Крушево, Демирхисарско.
Серазлиев Кирко – от серезлия ’жител на Серес, Сяр’!
Други данни за християнското
население на Даръдере
Немалка е групата на жители от градеца, за които е посочено, че са преселници от други селища: Ангелов Никола 40, учител, от с. Висока, Лъгадинска околия, гр.
Атанасов Харалан 48, хлебар, гр.; Клеопатра, съпруга, 37, гр., от Гюмюрджина; внучка: Докса Николова 10, гр., от Гюмюрджина.
Атасов Благой 33, тенекеджия, гр., от с. Бобища [Костурско]; Катерина, съпруга, 28, от с. Бобища; Доца Константинова, баба, 50, от с. Бобища.
Георгиева Яна 49, вдовица; Наум 50, гр., от Македония.
Русинова Руса (по майка), 52, гр.; Младен Запренов `по син` 45, бояджия, гр.; Коста Запренов братовчед 50, калайджия – всички от Борисовград, България (дн. гр. Първомай). Николов Илия 32, писар, гр.; Злата съпруга, 23, учителка от Одрин, гр.
Интересни са данните за професиите на даръдерските християни по това време. Най-разпространено е съсловието на шивачите – 124 от включените в списъка мъже се занимават с тази професия. Сред тях са: Никола Петронов – 62 г.; Иван Г. Ташутов – 38 г.; Георги П. Пиров – 40 г.; Филип Г. Пашели – 50 г.; Георги Кимов – 22 г.; Георги Малашов – 65 г.; Марин Геор. Гогушов – 13 г.; Кирю Димов – 70 г.; Кирко Серазлиев – 56 г. и др. Видно е, че възрастовата граница при упражняващите занаята е доста голяма – от 13 до 70 г. На практика почти всички големи даръдерски родове имат свои представители в професията. Явно тя е била доходна и даръдерските шивачи са намирали добър пазар за своите стоки, особено в гр. Скеча (дн. Ксанти).
Свързано с шивачеството е абаджийството - с 22 представители. Някои от тях са: Лазар Карайдов – 38 г.; Георги Янув – 48 г.; Лазар Г. Хекимов – 43 г.; Иван Ганев – 53 г.; Кирко Ив. Джирахов – 38 г.; Лазар Кир. Бозов – 48 г.; Георги С. Шуков – 42 г.; Костадин Кирков – 30 г.; Георги Х. Панделиев – 42 г.; Георги Сивриев – 40 г. и др. Както отбелязва в книгата си „Разорението на тракийските българи през 1913 година” проф. Любомир Милетич: „…загубите на българите абаджии в Скеча, от които повечето са родом от Даръдере и от Райково (Ахъчелебийско), са грамадни – те възлизали, казват, до пет милиона лева” (Милетич 1918: 282). Сведенията са за разграбените български чаршии в градовете Гюмюрджина и Ксанти, в които имало много занаятчийски работилници на родопски българи.
Разпространен занаят в градеца било калайджийството – с 10 представители. Дюлгерите са 4, като има и заселили се там занаятчии от други краища на Среднородопието: Георги Ангелов – 33 г.; Митро Николов – 38 г., от Райково; Митро Георгиев – 58 г.; Тодор Шубаров – 60 г.
Голяма е групата на хлебарите: Харалан Атанасов – 48 и синът му Атанас Атанасов – 24 г.; Георги Конс[тантинов] Пачилов – 37 г.; Х. Константин Петаров – 45 г.; Ангел К. Крушовалиев – 45 г.; Георги Николов – 31 г.; Иван Шубаров – 38 г.
Откриват се имената на трима бакали: Никола Апостолов – 53; Андон Кирюв – 35 г.; Кирко Печов – 28 г. В градеца има 1 кундражия (Георги Печев – 33 г.) и 1 бояджия (Младен Запренов – 45 г., от Борисовград, България). За едва двама души е отбелязано, че се препитават със земеделие: Георги Крушовалиев – 35 г., земледелец и Никола Радюв – 52 г., тутунджия. За двама се споменава, че са работници, без да се уточнява с какво точно се занимават: Теофан Шенков – 51 г.; Георги Главов – 40 г., а 1 член на християнското съсловие на града е отбелязан с професия слуга (Георги Гозманов – 34 г.). Прави впечатление, че твърде малко са даръдерците християни, които се препитават с традиционното за българите земеделие. Видно е, че християнското съсловие в Даръдере се е препитавало изключително със занаятчийство и търговия. За разлика от средищните среднородопски селища като Устово, Райково и Ахъчелебийско, които са развити занаятчийски центрове, тук християните не са се препитавали с животновъдство като основен поминък. Това пък е свързано и с географските и природни дадености в тая част на Родопите.
Съсловието на търговците включва следните представители: Константин Александров – 38 г.; Х. Теофан Иванов – 63 г.; Кирко Г. Хекимов – 40 г.; Никола Г. Хекимов – 48 г.; Димитър Г. Хекимов – 38 г.; Тома Стоянов – 40 г.; Кирко Ганев – 51 г.; Петар Ив. Джерахов – 33 г.; Иван С. Джинджов – 65 г.; Спиро Джинджов – 38 г., син. Има един коимджия от тур. kuyumcu ’златар’ – Георги Костов – 42 г. Видно е, че търговията е била съсредоточена в ръцете на представители на отделни родове като Хекимови, Джинджови и др. Отбелязани са двама доктори: Никола Димов – 65 г.; Иван Печев – 60 г. По-голяма е групата на учителите: Хараламби Шуков – 25 г.; Никола Ангелов – 40 г., от с. Висока, Лагадинска околия, зет на търговеца Х. Теофан Иванов; Иванка Г. Хекимова – 27 г., от с. Бобища [Костурско]; Евгениева Евгения – 23 г., от Лозенград; Злата Николова – 28 г., от гр. Одрин; Димитър Петронов – 23 г.; Яков Д. Змейкович – 56 г., от с. Вруток, Скопска епархия. Видно е, че българи от различни краища на останалата в границите на Османската империя след Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. територия на Егейска Македония и Одринска Тракия, населена компактно с българско население, учителстват в Даръдере. Несъмнено тяхното присъствие е повдигало нивото на просветното дело и на културния живот там, както и е способствало да се изгради местна интелигенция, дорасла до идеите за духовна и политическа свобода.
В списъка е отбелязано името на тогавашния кмет на града: Прамакир Филипов – 45 г. Налице са също имената на двама писари (Кирко Георгиев – 23 г.; Илия Николов – 32 г.), на 1 певец (Гавриел Ганев – 24 г.) и на 1 кандиложегател: Иван К. Чойнев – 43 г., кандиложегат[ел]. Интерес представлява трудовата дейност кандиложегател, като навярно въпросният даръдерец е бил клисар в едната от местните църкви. Лексемата кандиловжигатель е засвидетелствана в църковнославянски писмени източници със значение ’който пали кандилата, клисар’ (Бончев 1995: 150).
Статистиката дава интересни сведения за числеността на тогавашните даръдерски фамилии. Семействата са от двучленни до деветчленни. В групата на двучленните се включват съвсем скоро създадени семейства, както и бездетни семейства. Към тях се включват и вдовишките семейства с по едно дете. Впрочем и в тричленните семейства има немалък брой вдовици с по две деца. Двучленните семейства са 21 на брой, като сред тях преобладават вдовишките с по едно дете. Тричленните семейства са 28, четиричленните – 32, петчленните – 33, шестчленни – 15; седемчленни – 12; осемчленни – 5; деветчленни – 1. Вдовиците, които живеят сами, са 15. Има и деца сираци, които живеят самостоятелно. Наличието на доста многочленни семейства е един нагледен пример как българинът в други трудни времена е оцелявал – с пословичното си трудолюбие, но и с многото си деца, които сигурно и тогава трудно са се отглеждали. Прави впечатление голямата грамотност на християнското население в градеца: до 10 г. – 26 грамотни и 117 неграмотни (в групата влизат и децата в доучилищна възраст);
до 20 г. – 97 грамотни
до 30 г. – 136 грамотни и 4 неграмотни
до 40 г. – 135 грамотни и 4 неграмотни жени
до 50 г. – 90 грамотни и 9 неграмотни
до 60 г. – 40 грамотни; а неграмотни 20 жени и 2 мъже
до 70 г. – 14 грамотни и 5 неграмотни жени
до 80 г. – 2 неграмотни жени
Краткият преглед на антропонимната система на християнското население в Даръдере (дн. Златоград) от 1906-1907 г. дава възможност на читателя да се запознае с нейната специфика. А тя има свои отлики от антропонимията на средищните селища в Среднородопието като Устово и Райково, както и на българските селища в Беломорието. Посочените статистически данни пък оформят представата ни за статута на местното християнско население от началото на ХХ в., когато районът все още е в рамките на Османската империя. Даръдерските християни са пример за българския възрожденски дух, за предприемчивостта и напредничавостта на родопските българи, които не изостават в развитието си от своите събратя в други части на българската етническа територия. Трябва да се отбележи, че за икономическото и културното развитие на местните християни несъмнена роля са играли и техните братя по кръв, изповядващи мюсюлманска религия. Именно условията на разбирателство и взаимно уважение между двете конфесионални групи българи са способствали за просперитета на българите християни, за разлика от други райони в най-обширната българска планина, в които верските различия са водели до изострени отношения и до потискане на местните българи християни. Не на последно място, публикуването на антропонимния материал от Даръдере ще допълни досега известните данни за възрожденската история на българското християнско население в градеца, като част от общата история на българското население в Среднородопието.
(Бр. 2/2024 на „Златоградски вестник“)
(Още от текста – в следващия брой)