Владимир ЛЕВЧЕВ

Кирилицата, която повечето хора по света знаят като „руската азбука“, е създадена в Първото българско царство, вероятно от Св. Климент Охридски или друг от учениците на Св. Кирил, поканени в България от цар Борис. Кирилицата е най-големият принос на България в световната (не само в славянската) култура и история. Това е и най-светлият български празник, честван още преди Освобождението.

На 24 май честваме културно Рождество, а не героична смърт или „освобождение от робство”, за което трябва да благодарим на Русия. Със създаването на кирилицата и първия превод на Светото писание на славянски, България, чрез Киевска Рус, е всъщност културният родител на московския ни освободител. Впрочем, трети март е денят на възшествието на трона на цар Александър II Освободител — наречен така, защото е освободител на крепостните селяни в Русия. Идеологемата за освобождението ни от турско робство от Русия ни поставя в подобна позиция на “роби“, освободени отвън.

Разбира се краят на Руско-турската война е предпоставка за създаването на Княжество България. Така че 3 март (денят на подписването на Предварителното мирно споразумение между Османската и Руската империи през 1878 г.), както и 6 и 22 септември (денят на Съединението и Денят на Независимостта), трябва да продължат да бъдат официални празници в България. А би трябвало да се включи като официален празник и 16 април, денят на приемането на Търновската конституция, с която всъщност се създава Княжеството. Въпросът е кой от тези официални празници да е Национален празник.

Освен, че е празник на културно Рождество, на българската просвета и култура, както и на приноса на България в световната култура, 24 май би трябвало да е отвъд личните ни политически пристрастия, празник, който не ни противопоставя, а ни обединява – обединява всички граждани на България, пишещи на български език, с българска азбука. Затова според мен тази дата е най-подходяща за наш национален празник.

(Бр. 2/2024 НА „Златоградски вестник“)