Евгений КЪНЕВ

Всеки ден излизат страховити разкрития за взаимоотношенията в съдебната власт: клубове, алъш-вериш, шпиц команди, шуробаджанищина и обслужване на няколко, по-точно двама политици. Заедно с техните хора в службите, МВР и регулаторите представляват скелета на паралелната власт в държавата.

Именно понеже са назначени да обслужват задкулисието, чиито две лица в политиката най-често обсъждаме, каквото и сътресение да се случи в държавата, реакция няма и не може да има - докато не получат резонанс, пардон - указания, иззад кулисите. Иначе всички ние им плащаме заплатите. Ето, излизат документи за Турски поток - ни вопъл, ни стон от овладяната прокуратура. При това положение - да се очаква тези хора да реформират отвътре съдебната система, е да очакваме помощ от гробището.

Но реформа е възможна отвън. По два начина

Първият начин е класическия политически начин. Проблемът е, че той работи с мнозинства, а сега в тях участват именно чадърите на хората, които трябва да бъдат изгонени от съдебната система. Сега с тях се преговаря за формули за нови принципни назначения, но е очевадно, че няма как да бъдат сменени носещите болтове на прогнилата система, защото тя ще се стовари върху политическите чадъри. Да, може да се променят някои неща, да се освежи системата, но ще минат десетилетия, докато се задействат механизмите на прочистване.

Вторият начин е гражданския. Той работи чрез натиск върху политиците и върху съдебната система. Този натиск просто трябва да се организира чрез формиране на големи граждански коалиции зад определени инициативи. Такава инициатива е за “Чисти ръце” в съдебната система. Необходим е граждански борд, а вероятно и политически борд, който да наложи пълен преглед на кадрите в съдебната система чрез анализ на резултатите от тяхната работа по всички дела от обществен интерес. И отстраняване на всички, които са участвали в схеми на организирана престъпност, прокурори, които нямат успешна присъда или съдии, които консистентно работят по дела на едни и същи обвиняеми. Най-малко е нужна гласност за всички тези лица.

Втора инициатива е създаване на частна прокуратура, която да подхване делата от обществен интерес с предложени от граждански организации кандидатури след поправки в закона за съдебната власт. Възможен е и референдум по въпроса. Има частни прокуратури във Франция и Великобритания.

Трета инициатива е да не се надяваме на прокуратурата, а да се заведат граждански дела за компенсации срещу всички виновници от съдебната система за нанесени щети на държавата и гражданите - примерно по дела срещу България в Страсбург в ЕСПЧ. Или срещу съдии и прокурори с фалшиви дипломи от ЮЗУ, които са правораздавали.

Четвърта инициатива е натиск за промяна в закона за съдебната власт, чрез която всички участвали в решения, по които държавата, т. е. ние, е трябвало да платим обезщетения на пострадали лица от нашата съдебна система, да трябва да платят на бюджета процент от тази сума от техните доходи, след което да напуснат системата.

Има ли желание и воля за действие у достатъчно много граждани, промяната е възможна сега!