+ Днес, 10 март, когато отбелязваме спасението на българските евреи през Втората световна война, френския писател Безансон предава отношението на Русия към евреите чрез своя най-велик ум – Ф. М. Достоевски…

Ален БЕЗАНСОН

Достоевски прекарва четири-пет години в чужбина. И я намразва.

Европа е за него „гробище”, когато не е щабквартира на гигантски заговор срещу Русия и срещу Христос.

Той ненавижда Париж, смята го за полицейски. Лондон го ужасява. Швейцарците също му вдъхват ужас, макар, както казва той, „да имат някои добри страни, които ги поставят над германците”.

Поляците са неизменно нещастници и мерзавци. Най-неприятното е, че Европа пренебрегва Русия и не се интересува от нея, докато нашият автор, където и да се намира той – даже във Флоренция или Венеция – не проявява и капка любопитство към пейзажа, интересува се само от Русия и се утешава единствено с четене на руски вестници.

Естествено, че всяко осъдително поведение е квалифицирано като „еврейско”. Евреите са чуждо тяло, което експлоатира и довежда до оскотяване бедния руски народ. Русия е новият избран народ и не може да има друг.

„Нашият народ е несравнимо по-благороден, по-почтен и по-способен, отколкото западните народи.” Европа не е християнска. Католицизмът, който изцяло предава християнския дух, е продължение на Римската империя, протестантизмът пък е стерилна рационалистическа реакция. Само руският народ е „изпълнен с най-възвишена християнска мисъл”. Неговото призвание е в това да разкрие на света руския Христос. Ето защо, обзета от любовен порив, Русия трябва да погълне православните народи, да овладее Балканите и да побие двуглавия орел над Константинопол, заставайки начело на света.

Това е възможно, защото Русия, както твърди Достоевски, е синтетична: „Ние имаме гения на останалите народи, към който се добавя руският гений; ето защо ние можем да ви разберем, докато вие не можете да ни разберете. Ние имаме руския идеал за всеобщност, всепомирение и всечовечество.”

Нищо по-малко! Тези предсказания не са нищо друго, освен прехвърляне върху Русия на възвишената участ, предназначена за германските народи от немския романтизъм.

Но акцентът на Достоевски е своеобразен.