+ Някои бележки за названията на кукерите в с. Аламовци, с. Долен, м. Козарска река, Кобилин дол, но и в ксантийските селца Сареле, Мемково, Синиково, Луджата и др.

 

Ето как са описани те в един тематичен сайт, с наименование "Културните коридори на Югоизточна Европа": „В с. Аламовци, близо до Златоград, откриваме мъжката игра, наречена Бешкере: "На Нова година (Касум), когато сберат всичко, ходят бешкаре - десет-петнайсет човека. Обличат стари дрехи. Слагат бели и червени гугли на главата. Ошероваха са от харкумана със сажди". Имат по 5-7 чана. Двама-трима са бешкарите, които вървят да "бишкат" житото и пет-шест просяци клаваха възглавници с руха пълни на гърбовете".

 

С бешкарите вървят двама старци и невяста. Двама от бешкарите пазят невястата. Просяците или стопаните я крадат, а двамата старци се бият, кой да търси невястата. Един от старците се свива на колене, а другият го бие, докато "умре". След като се съживи, той започва да бие другия старец и действието се повтаря. Бешкарите играят хорото с обикаляне ход с подскок“.

 

Намираме описание и в

сайта Belomorie Blogspot

 

„...Землякът, висок, суховат планинец със скулесто лице и добродушна усмивка, който е родом от Синиково, веднага се сети за бешкарите и бешкарското гробие в района на родното му село. Бе запаметил от възрастните си роднини споменът за бешкарите като кукери, които обикаляли селата около Касъм (Димитровден) да събират храна от всяка посетена къща. Веднъж се сбили две такива групи, та имало и жертви, които погребали в това бешкарско гробие. Тези данни е публикувал и патриарх Кирил в книгата си “Българомохамедански селища в Южни Родопи” (С., 1960: 56), като обяснява, че игрите са се провеждали “възподзима”, т. е. през есента, във връзка с приключване на активната селскостопанска дейност…“

 

В книгата на Патриарх Кирил –

 

„Българомохамеданските села в Ксантийско“, той също отбелязва обичаят „Бешкари“ в с. Шахин. Ето какво пише: „Шахинци отричат да стават у тях бешкарски игри, но някога са ставали. Казват, че знаят за този „адет“, който бил вършен „възподзима“ и досега в долните села – Синиково, Суджак, Караджалар, Угорлий“.

Тогава млади хора били ходели и бешкали, т. е. събирали подаръци. В Мустафчево и Кетенлик се употребявал глаголът „бешкам“, в смисъл на събирам. „Киде си одиль ези ден? Одиль сам на бешка, я сам сбираль папрат, трева за зимоса“.

За тоя обичай се знаят и някои подробности. Младежи се обличали в различни смешни дрехи; едного обличали като жена, другиго като мечка, носели чанове, тюмбелеци. Тая дружина ходела и играела по дворовете разни смешни игри, давали им едно-друго, което те продавали и делели парите, или пък сготвяли ястие и го изяждали заедно. Тоя адет се правел за забава…“

 

Краеведът Розалин Хаджиев

 

също има свое описание на тази изконна българска традиция в Родопите: „За да се прогони лошотията, болестите и злото, се провеждали ежегодно ритуални кукерски игри. Това ставало обикновено в края на старата година.

Интересна особеност в Златоградско е било наличието на два типа кукери: „бежбеши” в с. Долен и „бешкари” в с. Аламовци. Тези игри започвали на смрачаване и продължавали до зазоряване. Вярвало се, че именно тогава, в потайна доба, силата на кукерите е най-голяма, за да успеят да прогонят разните зли сили - вили, самовили, караконджоли, дракуси и т. н.

Старите хора от с. Долен още помнят, как са се провеждали кукерските игри, наричани ,,бежбеши”. Игрите започвали от горния край на селото, където сега са Топчиевите къщи. Там имало голям орех. Под него събраните кукери престоявали известно време при пълно мълчание. След това тръгвали с шумно рипкане до края на селото. Кукерите ,,бежбеши” били облечени с кожи с козината навън, опасани с колани от чанове и тюмбелеци. Главният кукер се наричал ,,Пъстрото”. Той бил облечен с бели дрехи, опасани с черни ленти. Имало също кукер наречен ,,Булка”. Други кукери били мечкар и мечка. При шумно дрънчене на звънците те обибегвали и рипкали, вдигайки голям шум. Смятало се, че така ще прогонят лошото, болестите и най вече чумата, наричана „каран”. Игрите с много шум, веселие и закачки стигали до края на селото, минавайки от къща на къща.

С много емоции е бил моментът, когато се крадяла ,,булката”. Имало сценки на търсене на ,,булката“, а също и сцени на ритуално сношение, символизиращи „новото зачатие“. Специалният кукер се наричал „просек” и носел торба за даровете /садакѝ/, които получавали от хората: сушени плодове, жито, царевица, пари, колаци и др. Този обичай се изпълнявал само от младежи ергени.

В махала Козарска река игрите също се провеждали есента /края на октомври/, но там се наричали ,,бешкаре”. Тук също имало булка /невеста/, която се крадяла с много емоции и веселие. Кукерите бешкари си слагали на гърба възглавница, понеже имало и ритуален бой по гърба с тояги.

Ако се срещнели две бешкарски дружини от различни села, се сбивали особено ожесточено, което понякога завършвало и със смърт. Обичаят се правел вечер с много дрънчене на чанове и тюмбелеци. Ходело се от колиба на колиба, чак до Аламовци и Кобилин дол. 3-4 по-големи деца носели торби за дарове. Събраното накрая се продавало ритуално на търг и с получените пари си правели угощение с много ядене и пиене.

Всички тези ритуални игри са може би далечен отзвук от Дионисиевите ,,вакханалии“. Te били заклеймявани както от ходжите, така и от поповете, като нередни и лека полека били изоставени в повечето села. Най-ревностни пазители на традицията до наши дни остават младежите от златоградското село Долен, където има много силна кукерска дружина ,,бежбеши“. Тя участва редовно и в регионални и национални кукерски игри“.

 

(Бр. 2/2024 на „Златоградски вестник“)