Атанас ФИЛИПОВ

„ГАРВАН Е ПОЗОР ЗА СРЪБСКАТА ВЛАСТ", "СРЪБСКИТЕ ВАРВАРСТВА НАД МАКЕДОНИЯ" - това четем на плакатите от 30-хилядния митинг на Радовишкото благотворително братство срещу клането на сръбските колонисти през 1923 г. На 2 март с. г. щипският велик жупан Добрица Маткович пристига с войска в село Гарван. Всички мъже, включително деца и старци, са събрани от полето на площада, а войниците започват обиски по къщите, съпроводени с изнасилвания на жените.

Двадесет и осем селяни, вързани с въжета, са изведени извън селото и са разстреляни с картечници. Жертвите, сред тях и три деца на 12, 13 и 18 г., са оставени за назидание непогребани в продължение на шест дена. На седмия ден караулите, разрешават на селяни от съседното село да погребат разстреляните.

Атанас Колев (13); Моне Василев (12); Богатин Георгиев (23); Васил Симеонов (27); Георги Донев (31); Георги Милев (32); Димитрия Колев (37); Димитър Иванов (41); Доне Василев (29); Ефрем Траянов (30); Ефтим Петрушев (20); Иван Василев (35); Костадин Здравев (18); Костадин Цветков (31); Мите Здравев (19); Тане Иванов (50); Пане Коцев (28); Петре Георгиев (40); Петруш Атанасов (21); Петруш А. Велянов (35); Петруш Иванов (47); Стевко Траянов (39); Стое Коцев (34); Стоян Филипов (25); Тасе Ефтимов (52); Траян Тасев (23); Христоман Поцев (57); Яне Поцев (59). Цвета Томева (65) умира, след като вижда труповете и става 29-а жертва.

Опит за назидателно избиване е направен и в съседното село Брест, който обаче е осуетен от хърватски подполковник, застанал в редицата между изведените за разстрел 19 селяни, който заявява: "Стреляйте, аз съм 20-ия!".

Светът е потресен и осъжда клането. Реакции има не само в Европа, но и в самата Югославия.

На 15 април 1923 г. в София е отслужена панихида за загиналите, на която се стичат 30 000 души. Митингът завършва с прочитане на резолюция пред паметника на Васил Левски, от където е фотографията. На нея присъстват много чуждестранни кореспонденти, което допринася за широкия отзвук на Гарванското клане.

Сръбският вътрешен министър Милорад Вуичич се опитва да представи гарванските жертви като загинали от заблудени куршуми при сражение на сръбска жандармерия и революционна чета.

Съюзът на македонските емигрантски организации в България издава брошурата "Гарванската Голгота (2 март 1923 г.).

Покой за душите на жертвите.

Днес в Северна Македония позорно мълчат, сякаш това не е част от тяхната история.

Stevo Pendarovski, давност за сръбската жестокост не трябва да има!

Признателност за Хърватия, чийто офицер застава сред изведените 19 селяни в Брест и осуетява разстрела им.