Пиша тези редове, за да изразя благодарност към дежурния екип в спешната помощ в Златоград, който беше на смяна на 12 срещу 13 декември м. г.

За два дни със семейството ми бяхме на почивка в Златоград. На 12 декември късно вечерта, 3-годишният ми син повиши температура и кихаше. В 23:30 часа излязох от хотела да търся работеща аптека, но още на рецепцията ми казаха, че по това време няма отворена такава. Запътих се към спешна помощ, където след кратко изчакване една от дежурните медицински сестри ме попита какъв е случая ми.

Разказах и за детето, което беше заедно с майка му в хотелската стая. Търсих конкретно детски сироп. Сестрата ме упъти къде наблизо има автомат за лекарства. Каза, че ако там не го открия, да се върна в спешното. Не открих търсения сироп и се върнах отново в спешното, където отново ме посрещна същата медицинска сестра. Даде ми в спринцовка малка доза от сиропа за деца, който търсих. Исках да го заплатя, но ми каза, че не дължа нищо.

Не я попитах за името, нито имаше с какво да я почерпя в този късен час за помощта.

Защото на следващия ден синът ми вече беше по-добре.

Но разбрах, че в Златоград хората са гостоприемни дори в спешното…

Христо Райков

Гр. Перник

(Бр. 2/2024 на „Златоградски вестник“)