На около 50-60 км от българската граница се намира малкото градче Царево, което днес е по-известно с гръцкото си наименование Ксанти. По всяко време на годината по улиците на града може да се видят български коли и да се чуе българска реч. Това е така не само поради географската близост, а преди всичко, поради миналото и роднинските връзки между хората от двете страни на границата.

Улиците, архитектурата, но и външният вид на гражданите на Царево много наподобяват на някои от старите квартали от родопските градове у нас. Повечето жени ходят със забрадки, а кафенетата са предимно изпълнени с мъже.

Ксанти/Царево, който се намира в Беломорска Тракия, заедно с Гюмюрджина /Комотини/ и Дедеагач /Александруполис/, са пряко свързани с българската история, българското Възраждане и революционните борби за Освобождение през XIX и XX век, които води ВМОРО.

Днес в града живеят малко над 60 000 души. Над 1000 от тях официално са се преброили като българоезични мюсюлмани - помаци. Царево е свързан със севастократор Момчил, този град е бил главен за владенията на севастократора.

Няма гост на града, който да мине и да не се докосне до основната забележителност на Царево - часовниковата кула, която гордо се извисява в центъра на града. Тя е построена преди 153 години, през 1870 г., от българомохамеданина Хаджи Емин Ага.

Днес никъде не се споменава за автора на кулата, но има и нещо още по-недостойно, което малцина знаят: преди 50 години гръцките власти решават да взривят символа на града - красивата Часовникова кула, но масовият бунт на местното население осуетява заличаването на остатъците от българското историческо наследство по тези места. (По БГНЕС)

(Бр. 1/2024 на „Златоградски вестник“)