+ Или докъде стигал гръцкият фанатизъм и омраза към българите, докато владели българските земи…
Г-нъ Петъръ Георгиевъ, председатель на дружество Тракия въ града ни (Казанлък), следь освобождението на родния му край, си отиде въ бащината си земя и отъ Дедеагачь ни праща дълго писмо, отъ което ще дадемъ извадки:
...Следъ 22 години цѣлунахъ земята, въ която съмъ родень. Окжпахъ тѣлото си въ водата на топлото Бѣло море, което най-много мислѣхъ и говорѣхъ кога ще бжде българско и най-после стана българско.
Оть 4 месеца съмъ въ равна Тракия, та рекох да се обадя на съгражданитѣ си чрезь в., Искра". Много нѣща има да се разправять, но ще разкажа две нѣща.
Единъ недѣленъ день отидохь на църква въ гръцкото село Шапчи, Гюмюрджинско. Видѣхъ изрисувань Исусь, че държи въ едната си ржка гръцко национално знаме. Като пустна църква, питамъ попа:
- Исусъ Христосъ гръкъ ли е?
- He е, - казва.
- Ами защо държи гръцкото знаме ? - Нѣма отговоръ, само ме гледа.
На следната недѣля ходить на църква въ с. Калайджидере, близу до Шепчи. Тамъ още по-ужасно: иконата Св. Димитьрь представлява какъ Светецьть убива българския царь Калояна. Явихъ се при попа и го питамъ:
- Св. Димитъръ убиецъ ли e? И какъ се е случило да убива български царь? Мисля, че убийци нѣмать мѣсто въ Божия домъ!
Развалили българскитѣ гробища - да не се вижда българското писмо по паметницитѣ и на мѣстото ѝ направили хармани. Нека видять моите съграждани и читатели на в. „Искра", докъде се простираль гръцкиять фанатизмъ…
Дано по-скоро си дойдать тукъ, въ роднитѣ мѣста, всички тракийци, пръснати изъ България, да почнать да я обработвать, та тая хубава и плодородна земя да се превърне въ райска градина.
Да живѣе Н. В. Царь Борист III, да живѣе трудолюбивиять бьлгарски народъ, да живѣе храбрата българска армия!
12. IX. 1941 г. Дедеагачъ
Съ поздравъ: П. Георгиевъ
Вестник "Искра", гр., Казанлък 1941 година