Любомир ХАРИЗАНОВ

Северен фронт, 27 декември 1916 г.

(в-к „Военни известия“, 28. 12. 1916 г.)

Войниците от храбрата Трета армия догонват и довършват разбитите руски пълчища, загнездили се около устието на Дунава. В своето бягство от линията Тополу-Пелития на север, руските войници по заповед на началствата оставят след себе си само пепелища и обезлюдени места. Те завличат на север местното българско население, прехвърлят го през Дунава и там го оставят на произвола на съдбата.

При Добрич рухна легендата за силата на руския войник, а тука, в северна Добруджа, рухва другата легенда – за „братско руско добросърдечие“. Аз видях разорени и запустени чисто български селища от руски войници, видях деца, откъснати от бащи и майки, да се скитат немили-недраги, голи, боси и гладни из полята, видях гладни и умиращи от глад, на които русите завличат храните и добитъка.

Видях как планомерно и систематически е била разорена цяла една област, населена изключително от българи. Бабадачката област, центъра на българщината в стара Добруджа, която наброява десетки хиляди български семейства, е напълно запустяла. Всичкото мъжко население и част от женското си множество деца, са завлечени от руските войници и прехвърлени в Русия или Румъния, добитъка също е завлечен – на чарди той е изнасян оттук, имотите конфискувани, а покъщнината разпродадена на търг в полза на хазната.

Специален закон, наречен „закон на шпионството“, бил създаден за българите тук и въз основа на него са вършени нечувани насилия и злодеяния. И от самия гр. Бабадаг са завлечени 85 души първенци, с няколко моми и жени, къщите им са разорени, разграбени, имотите конфискувани и разпродавани на търг.

От с. Башкьой, родното село на покойния държавник Д. Петков, което наброява около 700 къщи, е завлечено всичкото мъжко население от 15 години нагоре. В селото са останали само няколко жени и бабички.

От с. Ортакьой са завлечени 30 души, от Камбер – 180 души, Караманьой – 200, Паша кашлъ 32, Журиловка 16, Канлъ бучак 56, Еникьой 160, Конгас също, Хадумлар 60, Алибей кьой 26. Налбант 33 и пр.

В разорените български поселища аз видях откъснати и изоставени от завлечени родители на произвола на съдбата маса деца, които се скитат от пепелище на пепелище гладни, голи, боси, умиращи от студ и глад. Те дирят майчина и бащина грижа. Само в гр. Бабадаг наброяват до 30 деца по-малки от 12 години, на които родителите и роднините са завлечени в неизвестност, бащините им къщи разорени и разграбени.

Казаците са заграбвали хубавите моми и булки, за да ги носят плячка в Русия, заграбвани са и поругавани пред очите на децата майки, убивани са били като шпиони бащи и братя. В гр. Тулча и околностите положението е все същото; все същите насилия и проява на жестокосърдечие.

От забегнали из Галац българи узнавам, че за сега в румънските затвори са захвърлени повече от 20,000 българи, около 2,000 турци и 3,400 евреи от Добруджа. Мнозина от завлечените намерили избавление от мъките в смъртта, а други, вследствие на непоносими изстъпления, са подлудели, ослепели и оглушели. Всекидневно умирали по няколко души от скорбут.

За охрана на нещастните са оставени някакви сърби от „доброволчески славянски отряди“, чийто начин на жестоко отнасяне към завлечените няма думи за окачествяване. Руският варваризъм тук е нечуван. Тъмната страна на руския мужик – низките инстинкти на руските маси, тук са проявени в най-силна форма.

„Добрячеството и благодушието“ на руския мужик, от които доскоро се обайваше нашата интелигентна младеж, вече рухва. Пред вида на извършеното тук от руските мужици, нечуван варваризъм, това обаяние пада.

В бясна ярост срещу мъжете за геройската отбрана на родната земя от българския войник, руските войски не пощадиха ни жени, ни деца, ни старци. Последен отзвук на тази безумна и дива ярост са последните бомбардировки на българската част от току-що освободения град Тулча. Тук руски снаряди отнеха живота на няколко жени и деца.

Тия руски изстъпления възбуждат у нашия войник нови желания за борба; пред това руско жестокосърдечие, чувството за родна отбрана у войниците заговорва по-силно и те виждат като необходимо прогонването на руските пълчища далеч в руска земя, отгдето снарядите на техните оръдия не ще могат да покосяват живота на невинни жени и деца – родни братя, и гдето те ще могат да настигнат и освободят завлечените нещастници, стопаните на почернелите, покрити със скръб български домове, в тоя кът на родната земя.