Две снимки с Коледна украса – Прага и София. Ще кажете – нещо като и в Златоград колибките.

Да, нещо като Златоград колибките… С тази немалка разлика, че веднага след празника – и в Прага, и в София, колибките тутакси се премахват…

Какво става в Златоград? Нещо, веднъж сложено, колкото и да е временно, остава си за постоянно! Ама че били грозни, талашитени, отнемали пространство?

Веднъж завардил централно пространство, нашият със зъби и лакти държи за талашита, та ще се къса!

А общината де е? Ами нема община, тя си харесва колибите и предпочита да не си влиза много-много в ролята на организатор, контрольор и пр.

Карай да върви, тамън е, както се казва на чиновническия даръдерски език! ЗВ

Помен за дървета…

Наскоро в Музея на София - бившата Централна баня, мина изключителна изложба на Нели Сандева, озаглавена "Да поискаме прошка от дърветата". Във всяка една творба авторката ни връща към темата за отговорността ни към природата, която крие толкова много мъдрост,  писа по този повод Илиян Василев.

В посланието на изложбата има от всичко - и гняв, и скрита тъга, и надежда, и нежност, и ранимост. Един дълбок поглед към океан от скрита красота, която често пропускаме. А най-често – унищожаваме, казва още той...

Със снимките тук ви предлагам да поискаме прошка от изсечените дървета на Златоград. А най-вече това трябва да направят управниците, които ги унищожаваха през всичките години на управлението им...

(Бр. 20/2023 на "Златоградски вестник")