Розалин ХАДЖИЕВ

Конопът е една от най-старите растителни култури на света и от първите облагородени от човека растения – още от времето на неолита, вероятно в Мала Азия. В миналото части от растението са се използвали за направа на облекло, на въжета за мореплаването и за бита . Канапът бе използван широко при низане на тютюна.

В недалечното минало са се правели конопени /известни още като кеневирови / чували, а също кълчища, използвани от старите майстори на водни инсталации. Там където е имало коноп, почти не е имало подземни вредители като сляпо куче и попово прасе.

Преди един век и повече в България е бил отглеждан коноп на широка основа.

До този извод стигаме след бегъл поглед върху разнообразието от названия на места, географски обекти или още топоними. Преди може би 150-200 години, най вероятно се е сял коноп и в Златоградско. Основание за това дават запазени имена на местности в района.

Така в района на махала Кобилин дол има местност „Коноплището“. Там е имал голяма сравнително равна нива с воден извор Асен Лъджалиев. В миналото още се помни как там се е правел и махленски курбан.

В село Кушла пък, недалеч от нивата на Райчо Дайов има местност с подобно име –„Колопнището“. Там се помни как навремето се е хващал ,,жив огън“ и през него се прекарвал добитъкът, за да не се разболява през годината. Наблизо е местността Бучето, със старото водохващане на селото.

Край махала Колото на Златоград, където е нивата на Васил Сариев, също има местност с име Колокнище/Колопнище. Тук също най-вероятно се е сял коноп, а може би иде и от факта, че нивата е била край Колото.

Местностите в златоградско говорят за стара култура, която нашите предци са сели, използвайки природните дадености на района, за да могат да оцеляват в суровите условия на планината.

(Бр. 20/2023 на „Златоградски вестник“)