Атанас ФИЛИПОВ
На 13. 01. 1928 г., по улица „Войвода Путник” край р. Вардар, към дома си по обяд се прибира юрисконсултът на жупанството в Скопие, Велимир Прелич. До печатница „Стара Сърбия” е застигнат от елегантно облечена жена, която вади револвер и стреля три пъти в гърба му. Улучен, Прелич се залюлява и вдигнал високо ръце, без да продума, се строполява по лице в калта. Двадесет и пет годишната българка от Тетово Мара Бунева хладнокръвно го екзекутира.
Срещу нея се спускат от две страни стражари, тя насочва револвера към гърдите си и се прострелва. Стражарите избиват оръжието от ръката ѝ, но тя прави опит да скочи във Вардар. Съпротивителните ѝ сили я напускат и полицаите я повличат към жупанството. След като виждат бликащата от гърдите ѝ кръв, те я откарват в болницата. Вестта за атентата се разпространява мълниеносно в Скопие. Пазарът опустява, граждани и селяни зарязват сергии и магазини и масово се стичат на мястото на атентата и към военна болница, за да се уверят, че покушението срещу всеизвестния сатрап е истина.
Белградският в. „Политика” по-късно описва шока на жупана Антоние Вилдович, който при вестта се вкаменил и останал без сили да говори. След като е известен, сръбският крал Карагьоргевич разпорежда да се направи всичко възможно за спасението на Прелич и изпраща в Скопие министъра на вероизповеданията Обрадович и хирурга проф. Костич. Жика Лазич, зам. министъра на вътрешните работи, бъдещ бан на Вардарска Бановина, разпорежда масови арести.
Така в града на Мара, Тетово, са задържани бащата (Никола Бунев – бивш кмет на града) и сестрата на Мара Бунева. Сред многото арестувани е и пом.-кмета на Скопие за време на българското управление Димитър Шалев, близък неин роднина.
Бунева е отседнала в Скопие в дома на видния търговец Георги х. Христов, брат на кмета на Скопие при българското му управление до 1918 г., Спиро х. Христов - Китинчев. Създала си е широки връзки като модистка. Движила се е свободно в обществото, без да буди съмнение, весела и духовита, говореща чист сръбски език, с финес е общувала като добре възпитана дама. За политика не говорила и давала вид, че не разбира от нея. Малко преди атентата, очевидци са я видели елегантно облечена да се разхожда сама по кея на Вардар. Оттук започват и мистификациите около атентата, нейно лично дело, или организирано изпълнение на смъртната присъда, издадена на българомразеца Велимир Прелич от ВМРО.
Европейската преса от онова време изнася това, което всички в Скопие знаят - за жестоките инквизиции срещу подсъдимите 20 студенти в хода на полицейското дознание, ръководено от сърбина Прелич. Миланският „Кориере дела Сера” на 14. 01. 1928 г., с първата си информация за покушението излиза със заглавие: "Обвинителят на скопските студенти засегнат смъртно от македонското отмъщение”.
Френският вестник „Льовер“, който не може да се заподозре в симпатии към България, оприличава Мара Бунева с „македонската Шарлот Корде“. В обширна статия кореспондентът между другото пише: ”Този процес е против интелигентни младежи, получили образованието си в Югославия, които никога не са били в България и чието единствено престъпление е, че са чели български книги и вестници, и че са мечтаели за автономия на страната си…”
„Нойе Фрайе пресе” отбелязва, че убийството на Прелич „…се дължи на политически мотиви и се смята дело на ВМРО”. На 14. 01. около 15.00 часа, смелата българка издъхва, заявявайки: „Аз обичам своето Отечество!” Погребана е тайно, в безименен гроб, без свещеник и опело. Героичното дело на Мара Бунева предизвиква въодушевление и почит в цяла България.
„Името на Мара Бунева е знаме на македонската младеж”, прокламира Македонската младежка организация в Неврокоп.
„На мрачния македонски небосклон блесна още една звезда, още един велик подвиг записа историята на македонското освобождение”, възторжено започва декларацията си Македонската младежка организация в Св. Врач.
Заупокойни панихиди се отслужват в цяла България.
Ден по-късно от раните си издъхва и Велимир Прелич, на когото сръбската власт готви тържествено погребение. Белградският „Политика” от 16. 01. 1928 г., в безсилието си мечтае в Скопие да се организира митинг срещу „…българския разбойнически комитет, който ще продължи своята акция в същия дух”. Провала на сръбската пропаганда публично определя немския лингвист и приятел на България проф. К. Фрицлер: „…че Скопие, скопското гражданство готвело грандиозно изпращане на македонския палач – това е една глупост, на която и сръбските журналисти не вярват. Защото, ако би могло, например само за 24 часа да се махнат от Скопие и Македония белградските тирани, ще види светът, Скопие и Македония какво погребение биха направили, но не на палача Прелич, а на народната героиня Мара Бунева!”
Преклонението пред делото на Мара Бунева четем и в писмото до редакцията на в. „Македония“, от един обикновен жител на Скопие: ”Сълзите на майките на десетиците студенти, а особено на майката на самоубилия се Тодор п. Йорданов и на Гюзелев, която е била блъскана по стълбите на жупанията по заповед на Прелич – тия свещени сълзи извикаха възмездието и една велика жена, втора Шарлоте Корде, достигна висините на солунските атентатори и смаза звяра на улицата, посред бял ден пред очите на скопяни, на които той бе смукал кръвта. И не само майките на студентите, а цяла Македония отправи гореща молитва към небето да упокои великия дух на неустрашимата тетовка – Мара Бунева.