+ Жупанът Вилдович, кметът Степанович и председателят на съда Велкович, готови на позорно бягство от Скопие…

Атанас ФИЛИПОВ

На 13. 01. 1928 г. по обяд, Мара Бунева разстрелва с три куршума Велимир Прелич, юрист на жупанството в Скопие. С четвърти изстрел на маузера се прострелва смъртоносно в гърдите. Убитият Велимир Прелич привидно заема длъжността юрисконсулт, но в действителност е главно действащо лице на варварския сръбски режим. За него се говори като за „демона на Скопие”. Цели нощи в жупанията той очаква донесения от агентите си из цяло Скопие, срещу партията на бившия български кмет Спиро Китинчев, готов за масови арести.

Грозната си слава достига по време на процеса срещу 20-те студенти, когато излизат свидетелства за инквизициите, лично разпореждани от Прелич: на Борис Андреев са стягани мускулите с мокри въжета, на Чучков са чупени ръцете с дъсчици между пръстите, а главата му е стягана с железни обръчи. Нешев е закопан до шия в гроб на турските гробища Гази Баба, а Чкатров е изведен за разстрел пред изкопан гроб. Петър Хаджипапазов и Бозелев са смазани от бой, след което храчели кръв, а Гичов е надвесван нощно време над Вардар.

Куршумите срещу Прелич попадат право в сърцето на сръбската окупаторска система на Македония, чието олицетворение е палачът. Полицията в Скопие, Тетово и други градове, по разпореждане на Жика Лазич арестува стотици невинни македонски българи. С действията си сръбската власт сама се компрометира пред света, като презирана и ненавиждана от македонското население.

Мара Бунева е откарана във военна болница, където лекарите 24 часа се мъчат да я свестят, за да бъде разпитана. В ранния следобед на 14. 01. тя идва в съзнание. В стаята й са жупанът Вилдович и кметът Милан Степанович със следователи. Българката ги изглежда презрително и заявява: „Стрелях срещу Прелич не защото лично ме е интересувал, а защото се отнасяше зле с моя народ”. Разстрел тя е готвила и за тях, заедно с председателя на съда Велкович. Събира сили и преди да издъхне изрича пред ужасените си мъчители: „Защото аз обичам Отечеството си!” След признанието ѝ, страх сковава Вилдович, Степанович и Велкович, които са готови веднага да избягат от Скопие. Само след две седмици, Вилдович е отзован, а на негово място е назначен нов жупан - полк. Наумович.

Саможертвата на Мара Бунева предизвиква всенародно възхищение не само в България, но и по целия свят. Гръцкият в. „Етнос” напомня: „Традицията, осветена от Менча Кърничева, сега се подема от Мара Бунева, която е на 25 г. само, съпруга или годеница на български кавалерийски офицер”. След като описва историята, вестникът заключава: „Кой знае дали тук работата се касае само до „комитаджийка”?

В уводна статия под заглавие „Македонският тероризъм”, анверския в. „Льо Матен” изтъква, че „…в Македония човек може да бъде затворен и даже изтезаван, заради четенето на български книги и вестници”. И напомня, че „…в турско време българите в Македония имаха свои вестници, книги, списания, библиотеки и училища”. И още: „Кървавите подвизи на комитаджиите не трябва да бъдат считани като дело на неколцина конспиратори, които намират подслон на българска земя…”. За да завърши: „Както под турското владичество, така и днес македонските българи се борят за своите народни права и за политическата си автономия. И понеже всички легални средства за успех на тази борба – като правото за събрания и сдружаване, свобода на печата свободни избори – са им отнети, те са принудени да отговорят на терора с терор”.

Паметна е декларацията на Българското дружество на запасните офицери в Берлин до своите германски колеги, в която пишат: „Македония, която беше елита на българската култура и българския ренесанс, е наречена просто „Южна Сърбия”, а българското население е лишено от елементарни права, които са му гарантирани от Ньойския договор: забранено е говоренето на български език, моленето в български църкви и четенето на български книги..."