Дамян ДЕЛЧЕВСКИ

Великия Везир Мехмед Емин Али паша се съгласява с исканията на българските първенци, въпреки че в продължение на 10 години Русия отказва да признае съществуването на Българския народ и език в Отоманската Империя…

Първото официално признаване на българите за отделен вилает на империята, е дело на Султан Абдулмеджид, със специален ферман на 1 юни 1861 г. Но агенти на руските тайни служби отвличат на 6 Юни 1861 българския архиепископ Йосиф Соколски и в Русия го карат публично да се отрече от унията на българите с Рим. След което го затварят в руски манастир до края на живота му.

Междувременно през 1864-а се създава първия Български вилает на империята - Дунавския вилает, в който българския език е бил официалния език на вилаета и всички вилаетски длъжности са били дадени на българи, както и на много млади и будни българчета са били дадени пълни стипендии от Високата Порта, за да учат в престижни училища в империята и чужбина. През 1862-а Георги Раковски създава с пари, дадени му от княз Никола Богориди, един легион от българи към Сръбската армия в Белград. Този легион прави известно името на българите в световните медии, след битката му с Отоманския гарнизон на Кале Мегдан в Белград.

Княз Горчаков е бил големия архитект на външната политика на Русия.

Граф Игнатиев е бил само много ловкия дипломат, който я осъществява в Константинопол. През 1869 Великия везир заплашва граф Игнатиев, че ако до един месец Русия не признае българите, той собственоръчно ще възстанови Унията на българите с Рим и ще назначи нов български архиепископ, на мястото на отвлечения и държан в Русия Йосиф Соколски.

Граф Игнатиев веднага се свързва с Княз Горчаков и го уведомява за критичността на положението. По предложение на хитрия Граф, се предлага компромис - ПРАВОСЛАВНА БЪЛГАРСКА ЕКЗАРХИЯ.

Когато Великия Везир получава предложението на Княз Горчаков, той натоварва българина Гаврил Кръстевич, който е бил Върховен Съдия на империята, да състави фермана за създаване на Българската Православна Екзархия.

Гаврил Кръстевич работи над този държавен указ около 3 месеца и използва главно данните, събрани от Рим преди 1861, за епархиите, в които Българите са били мнозинство.

Фермана е бил готов в края на месец Януари 1870 и поднесен на Великия Везир Мехмед Емин Али паша, за да бъде прегледан и одобрен. Той го дава на Султан Абдул Азис на 27 февруари 1870 - да бъде подписан и да стане закон на империята.

За първи български екзарх е бил одобрен видинският митрополит Антим Първи и той се нанася в голямата каменна сграда, построена от братята Тъпчилещови и наричана „Метоха“ – имот, закупен от българина княз Стефан Богориди бей и подарено на българската община в Константинопол. На това място по късно се издига и Българската „Желязна църква“ Свети Стефан.