Светлин СТАНЕВ

Трети март за пръв път се отбелязва в Търново през 1879 г. - екзарх Антим I, отслужва панихида в църквата „Св. Богородица". През 1880 г. трети март се чества в София като Ден на възшествието на престола на руския император Александър Втори и подписването на Санстефанския договор. При княз Фердинанд от 1888 г. започва да се отбелязва като Ден на освобождението, отбелязва се и Денят на подписването на Букурещкия договор, с който се слага край на Сръбско-българската война.

България днес е на целия български народ, борил се за своето Отечество в много и най-различни войни, въстания и битки през вековете назад във времето. Да не забравяме, че нашата Дунавска България съществува от седми век. Затова изборът на национален празник не бива да се свързва само с една война, чийто краен резултат Великите сили и съседните балкански страни, участващи в Берлинския конгрес, ще решат в своя полза и за сметка на България. Не бива да се свързва толкова и с един очакван, но неосъществен предварителен договор, зад който в Берлин не застава никой.

Ако погледнем назад към нашата най-нова история ще видим много важни исторически дати, на които българският народ извоюва успех и доблест, със саможертва и устрем за свобода, вяра и отечество, които отбелязваме като дни на Българската екзархия, Априлското въстание, Съединението, Победата в сръбско-българската война, Храбростта и българската армия, Независимостта, Българската азбука, просвета и култура.

България е нещо много по-голямо от едно или друго отделно взето историческо събитие. Ние българите имаме много и хубави официални празници, но два от тях са с много голямо духовно и непреходно значение:

- 22 септември Ден на независимостта, който се приема от почти всички страни по света по право за национален празник; и

- 24 май Ден на българската азбука, просветата и културата.

Духът на независимостта, просветата и културата се извисяват много над отделните войни и договори. И двата празника поотделно, или и двата заедно, както е в някои други страни с два национални празника, могат да бъдат обявени по достойнство за национални празници на България. С тях можем само да се гордеем.

(Бр. 19/2023 на „Златоградски вестник“)