Георги МИТРИНОВ

 

Соя материал го пускаме да си видят деридерци предцине - кой шу е рабутил, на какъв хал е бил. За нва гу пускаме на части - не за файда на авторън Митринов, оти то нема никаква файда от сва публикуване, даже и пари нема да вземе. Ам да си видят деридерци вътрешнине ут адно време, днешнине златоградци.

Уникално е, че при толкова проучени материали от разни селища в Беломорието, какну Даръдере нема. Типично напредничаво възрожденско селище. С редки изключения, врить людено са занаятчии, вероятно заможни. Врить са образовани, с малки изключения. Солидно учителско съсловие. Въобще - светъл пример в денешнаса, пък и в напрешнана мъгла…

…

Сред запазените като част от архива на Българската екзархия, съхраняван в Централния държавен исторически архив, попълнени по образец формуляри за венчилата в християнските български селища от южните краища на българското етническо землище, останали след Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. в територията на Османската империя, се открива и списък на християнското население в Даръдере (дн. Златоград).

 

По данни от пътеводителя на фонда, материалите са датирани от 1906-1907 г., т. е. в навечерието на младотурската революция от 1908 г., донесла реформи в империята, които обаче не подобряват положението на многобройното християнско население, живеещо главно в европейската ѝ част. Данните са интересни и ценни, защото дават точна картина на българското население в отделните селища от Южна Тракия и Македония. Важни са сведенията, включени в тази своеобразна статистика. В отделни графи са изписани имената на членовете на всяко семейство от енорията, като има данни за упражняваната професия от главата на семейството, а и от други членове. Отбелязана е възрастта на всеки от тях. Бащиното или фамилното име е изписано основно при личното име на главата на семейството, като са налице и изключения.

За съжаление, от Среднородопието такъв списък е запазен само за енорията на гр. Даръ дере. Данните, включени в него, са много интересни и показват цялостното състояние на християнската общност на градеца през 1906-1907 г. - имената на членовете на семействата, възрастта на всеки член, сведения за грамотността му, а за главите на семействата, понякога и за останалите мъже – трудовата дейност, с която се препитават. На корицата е допълнен с данни стандартен текст, който гласи: „Венчила в енорията на свещ. Димитър Гошев, гр. Даръ дере, каза Даръдерска, епархия Одринска, виляет Одрински”.

 

Лични имена

 

Мъжки лични имена – честотна употреба:

Георги – 62; Кирко – 23; Никола – 23; Иван – 16; Лазар – 16; Константин – 15; Панайот – 9; Димо – 8; Костантин – 8; Атанас – 7; Тодор – 6; Ангел – 5;

4 употреби: Апостол, Димитър, Илия, Кирю, Михаил, Паскал, Петър, Спиро;

Васил, Костадин, Манол, Методи, Митро, Саво, Симеон, Теофан, Тома, Харалан, Христо; Андон, Борис, Вангел, Гавриел – западен изговор на Гавраил от лат. Gabriel < евр. Gabriel ’моята сила - бог’ (Ковачев 1987), Кирил, Мойсей, Панделия, Панош, Петар, Саву, Сотир, Ставру, Щерю, Яни; Аврам, Анастас, Анасташ, Андрей, Анещи, Архип, Благой, Величко, Владимир, Гавриил < стб. гавраилъ, гаврилъ, съкр. от Гавриил, Гавраил (Ковачев 1987), Гетсиман, Дончо, Евтим, Игнатий, Иосиф, Коста, Крум, Лефтер, Любен, Марин, Марко, Младен, Нестор, Панделие, Парскифа (?) (според краеведа В. Пачилов името е Параскев и е изписано грешно от писача), Петко, Прамакир, Рафаел, Русин, Сава, Саранду, Серафим, Станислав, Стефан, Тюхар, Филип, Яков. Кирил – 2, Кирю – 4, Кирко – 23 = 29, Константин 15, Костантин – 8, Костадин – 3, Коста = 27, Димитър – 4, Димо – 8, Митро – 3 = 15, Петър – 4, Петар – 2 = 6, Саво – 3, Саву – 2, Сава = 6,Харалампи, Хараламби, Харалан – 3 = 5, Гавриел – 2, Гавриил = 3,

Панделия – 2, Панделие = 3, Анастас, Анасташ.

Личните имена, свързани с християнската религия, преобладават. Това може да се обясни със стремеж към съхраняване на християнското съсловие в градеца, чиито представители са били малцинство сред доминиращото мюсюлманско мнозинство. Освен това християните са вярвали, че с приемане име на християнски светец, новороденото вече има свой закрилник и покровител, което е било важна част от светогледа им: Аврам, Анастас, Анасташ, Ангел, Андрей, Апостол, Архип, Атанас, Вангел, Васил, Гавриел, Гавриил, Георги, Гетсиман, Димитър, Евтим, Иван, Игнатий, Илия, Иосиф, Кирил, Константин, Костантин, Костадин, Лазар, Манол, Марин, Марко, Методи, Мойсей, Никола, Нестор, Панделия, Панделие, Паскал, Петър, Рафаел, Сава, Серафим, Сотир, Ставру, Стефан, Теофан, Тодор, Тома, Филип, Харалампи, Хараламби, Христо, Яков.

Прави впечатление наличието на лични имена, свързани с християнската религия, които не са с широка употреба сред българското християнско население в Среднородопието и Беломорието. Такова е например мъжкото лично име Гетсиман, което като цяло не е характерно за българската личноименна система. В старобългарски писмени паметници е отбелязано местно име гетъсимани ’Гетсимани’ – име на местност и на маслинова градина в подножието на планината Елеон.

Според родоповеда В. Пачилов, рядко срещаното в антропонимната система на Златоград мъжко лично име се е изговаряло и изписвало в облици Гепсиман и Гепшуман: Гепсиман/Гепшуман Панайотов Серезлиев (1891-29. 09. 1957).

Съкратени форми (съкратени имена), характерни за българската антропонимна система: Димо – от Димитър; Дончо – от Андон; Кирю, Кирко – от Кирил; Коста – от Костадин, Константин; Митро – от Димитър; Тюхар – от Теохар, грц. Θεοχάρης Теохарес ’божия благодат’; Харалан – от Харалампи, със замяна на м с н; Панош – от Пано и –ош, скъсено от Панайот.

Несвързани с религията лични

имена от чужд произход

 

Анещи – от Анести, от грц. Ϛνέστιος ’бездомен’; Щерю – от грц. στερεος ’твърд, здрав’, XV, XVI в.; Лефтер – от Елефтер < от грц. Елеутериос ’свободен’; Саранду – от грц. σαράντα ’40’, защитно име: да доживее 40 дни (докато укрепне).

Интерес представлява лично име Прамакир – от грц. πράγμα 1. ’нещо, предмет, вещ, покъщнина’. 2. ’работа’. 3. ’стока’. 4. ’добитък’ и κυριος 1.’ главен, основен’. 2. като същ. ’господин’.

Доста по-малко са личните имена от български произход, които не са свързани с християнската религия: Благой, Борис, Величко, Владимир, Крум, Любен, Младен, Петко, Русин, Станислав. Прави впечатление запазеното сложно име Станислав, което се открива в османски данъчни регистри от средата на XVI в. – в списъка на селището Узундере (дн. гр. Неделино). В списъците на селището Даръ дере (дн. Златоград), на рудника на Даръ дере и на Узундере се открива антропоним Радослав. Сложно име Владимир ’да бъде голям владетел, властник, да бъде всевластен, силен’, IX в., не се среща в по-ранните османски данъчни документи.

Умалителни имена с наставки –ко и –чо: Величко, Дончо, Кирко.

Женски лични имена – честотна употреба:

Мария – 90, Елена – 42, Катерина – 21, Софа скъс. от София – 20, Вашилке – от Василка с фонетична промяна с > ш – 19, Въше – 17, Енуда от Яна с преглас а > е и -уда – 12, Марийка – 12, Екатерина – 10, Кица – от Кита и –(ь)ца, ж. р. от Кицо – 7, Щилиянуда – от Стилиян с преход ст > шт и –уда – 6, Гина – 5, Добра – 5;

4 употреби: Атанасуда, Въшилке, Малта, Надежда, Пипа, Спасия;

3 употреби: Веселина, Калина, Магдалина, Слава, Щерка – от Щера от Щерьо и –ка;

2 употреби: Авталия, Ваше - съкр. от Вашелке; Вашелке – от Василке, с фонет. промяна с > ш, Деспина – от грц. Δέσποιγα ’господарка, госпожа’, XVI в., Евгения грц. Εγενία ’благородна’, Ефимия – от грц. Εφιμία ’добро име, добра известност’; от грц. Ευπχημία ’добро име, благопристойност’, Зоица, Ленка, Недяля, Олга, Руса, София;

1 употреба: Александра, Анастасия, Ангелина, Велика, Веселка, Грозданка, Докса, Доца – от Добра и Дота и –ца, Ефросина, Злата, Иванка, Иолити – от Йола и –ита, успор. на м. Йоло, съкр. от Мариола, Каламфира, Калипсуда, Клеопатра, Ласкарина, Люба, Мануше – от Мануш < Мано и –уш, XVI в., Матена – от Матен < Мато и –ен от Матей, Милка, Невянка, Пашие – от Спасие, с фонет. замяна с > ш, Райна, Савуна – от Сава и –уна, Соломия, Спасие, Суда, Ташина – от Таша ж. < Ташо от Тасо, от Анастас (според В. Пачилов носителката на името е родом от Устово или Райково, Ахъчелебийско, т. е. то не е типично златоградско), Фруда, Хрисуда, Шимине – от Шима – от Сима, по Симо, съкр. от Ефросима, Максима, Щефа – от Стефа, с фонет. замяна с > ш, Щилянуда – от Стилян, с преход ст > шт и –уда, Яна, Янка.

Фонетични и морфологични варианти:

Мария – 90, Марийка – 12 = 102, Вашилке – 19, Въшилке 4, Ваше 2, Вашелке 2, Въше – 17 = 44,Елена – 42, Ленка 2 = 44, Екатерина – 10, Катерина – 21 = 31,София 2, Софа 20 = 22, Щилиянуда – 6, Щилянуда = 7, Спасия 4, Спасие = 5, Веселина 3, Веселка = 4, Яна, Янка = 2.

Женски лични имена, производни от мъжки:

Анастасия, Ангелина, Атанасуда, Вашелке, Иванка, Мануше, Матена, Милка, Спасия, Савуна, Ташина, Щефа, Щилянуда, Щилиянуда.

 

Лични имена, свързани

с християнската религия

 

Александра, Анастасия, Ангелина, Вашелке, Ваше, Въшилке, Въше, Евгения, Екатерина, Елена, Ефимия, Ефросина – от грц. Ευφροσυνη ’веселие, удоволствие, радост’; Зоица, Иванка, Иолити – от лат. Julita, име от православния календар; Катерина, Магдалина, Мария, Марийка, Матена – от Мата, от Мато, от Матей; Соломия – от Соломон, библейско име, еврейско ’миролюбив’; София, Софа – скъсено от София.

Женски имена от чужд произход, нетипични за българската антропонимна система: Докса – съкратено от Доксия < Евдоксия, грц. Εδοξία ’добро име, слава’; Клеопатра – от грц. Κλεοπάτρα, име от античната история; Ласкарина – от Ласкар, грц. Λασκάρις; Малта – от грц. Μάλθα ’мека, нежна’; Соломия, Суда, Фруда, Шимине.

Една част от тях са образувани с наставка –уда, характерна за гръцката женска антропонимна система: Атанасуда, Калипсуда – от грц. митол. Καλυπσώ Калипсо, от καλύπτω ’скривам’; Хрисуда, Щилянуда.

 

Женски имена от домашен, български произход:

Велика, Веселина, Веселка, Гина – от Гин, Гино, скъс. от Дра-гин, Бла-гин или от Гер-гин; Грозданка, Добра, Доца – от До-бра, До-та и –ца;  Енуда от Яна с преглас а > е и -уда, Злата, Каламфира – от Карамфила, Калина, Кица – от Кита и –(ь)ца, ж. р. от Кицо, Люба, Милка, Надежда, Невянка, Недяля, Пашие – от Спасие с фонет. замяна с > ш, Райна, Руса, Слава, Спасия, Яна – скъс. от Сто-яна, Рум-яна, Сил-яна, Янка.

(Още от имената – в следващия брой)

 

Бр. 18/2023 на „Златоградски вестник“