Елин ПЕЛИН

1903 г.

Откак миналото лято през поробена Македония кръстосаха чети смели юнаци с пушки в ръце да отмъщават за покрусената чест на своята татковина и с кръв да откупят нейната свобода, оттогава в целия свят македонският въпрос по-живо почна да занимава умовете на дипломатите, на учените и на всички ония, които обичат човечеството и не искат да има на света робство.

Ний, българите, твърде добре знаем какво нещо е турско управление и турски зулуми, та лесно е да си представим какво става сега отвъд, зад хубавата Рила планина, в братската наша страна Македония. От няколко години насам там положението е станало трижд по-страшно и нетърпимо. Господарят-турчин е надушил, че неговата рая, неговият роб-народ работи тайно и трескаво се готви да вдигне знаме за въстание и да поиска човешка свобода, която през цели пет века му е била отнета. Това трескаво приготовление, що става там, тия пламенни проповеди за въстание са съживили и ободрили македонския народ. Сърцата там треперят в очаквание на славния ден, когато те ще заявят пред целия свят, че като всички жадуват за свобода.

Турчинът усеща тия приготовления и прави всичко възможно да ги потуши, да смаже бедните души, да изчисти смелите борци и да помири раята. Вестниците по целия свят всеки ден ни донасят известия за ужасните средства, с които турчинът гони своята цел. Сега се горят и разрушават села, жени и деца се безчестят. Всеки ден убийства и арести се извършват над по-събудените и по-съвестните младежи. Косата на човек неволно настръхва, като чете тия страшни и верни от край до край известия.

Но колко повече се увеличават зулумите и насилията, толко по-силно се разпаля в Македония желанието за свобода. Тая пролет още не бе дала първа шумка, още кукувица не бе кукнала, по планините още лежаха дебели снегове и горските усои на хубава и плодородна Македония заехтяха от въстанически пушки. Днес горите са пълни с чети, които целият македонски народ среща като братя, помага им, радва им се, пази ги и се готви целокупно да ги последи.

Не преди много време правителствата почти на всички държави в Европа, за да предварят Македония от кърваво въстание, заявиха на султана чрез своите консули в Цариград, че той трябва да въведе по-добро управление в страната, да направи равни пред закона и турци, и християни и да се тури по-добра и по-голяма сигурност навсякъде.

А правителствата на Русия и Австро-Унгария, поддържани от Франция, изработиха един правилник за по-справедливо управление и поискаха от Турция да въведе в своята държава управление, което тоя правилник изисква. Турското правителство, за да замаже очи, прие с най-голяма готовност предложението на Русия и Австрия и почна да въвежда преобразование в управлението. Ала това преобразование става чисто по турски. И в името на реда, който иска да въведе, нейните башибозуци, заптии и всевъзможни бабаити затварят пак, безчестят пак, горят пак села и пак, озлобени на комитите, продължават да вършат най-големи насилия.

Това кара целия свят да не вярва, че Турция може да въведе реформите и европейските вестници вече настоятелно отбележват това. Македонският народ не се полъга от грижите на европейската дипломация, не вярва в доброжелателството на своите господари и съзнавайки, че само с кръв ще изкупи свободата си, продължава да се готви за славния ден.

Никой не се съмнява в това, че бъдещето ще бъде в полза на македонския народ, защото всички виждат, че той е здрав, смел и бодър народ, че има хиляди пъти по-високи човешки достойнства от турчина, че най-после на негова страна е правото, че неговият жесток господар е чужденец в неговата хубава родина, подложена на тежки изпитания.

(Сп. „Селска разговорка“, кн. 3–4,

София, януари-февруари 1903 г.)