+ Над 60 години след изграждането му днес пловдивският производител на цинк и олово е технологично нов и по-зелен, писа наскоро в. Капитал

Иглика ФИЛИПОВА

 

Тежки метали и тежки решения, но печеливши. Това е краткото описание на пловдивския производител на цинк и олово КЦМ. Първият повратен момент в историята на създадения преди 62 години като държавен завод, е през 2000 г., когато мениджърите решават да участват в приватизацията. Сделката е обвързана с ангажимент за изпълнението на огромна инвестиционна програма, който никой друг кандидат не иска да поеме. Рискът си струва.

 

Макар че през следващите 23 години предприятието ще трябва да се справя и с други кризи и да взима още нелеки решения, именно те го превръщат в модерния завод и технологичен пример, от който се учат световни компании. Днес е много по-зелен - огромно място в работата му заема преработката на вторични суровини. А от години е в топ 50 на най-големите български компании - в последната класация КЦМ е на 40-а позиция с приходите си от над 900 млн. лв.

Един от малкото добри примери за успешна приватизация от работническо-мениджърско дружество (РМД), днес КЦМ произвежда около 150 хил. т цинк и олово общо, както и по-малки количества други метали, които се съдържат в суровините. Заетите са над 1400 души, а общо в "Холдинг КЦМ 2000", който включва също минни и други дружества на групата, работят повече от 3000 души.

 

Нов век, нов собственик

Новата история на КЦМ на практика започва с приватизацията, но вятърът на промяната се усеща още след 1989 г. "Дотогава целият икономически резултат на компанията беше преразпределян от държавата към отрасли, за които на някакви партийни форуми беше преценявано, че са перспективни. Това практически лишаваше КЦМ от всякаква възможност за развитие. Нещо повече - беше основната причина за натрупването на огромни екологични проблеми", коментира Румен Цонев, председател на надзорния съвет на КЦМ и главен изпълнителен директор и председател на съвета на директорите на шапката "Холдинг КЦМ 2000". Цонев е един от държавните мениджъри, който към днешна дата е сред шестте физически лица с най-много акции в собственика на завода, показва книгата на акционерите.

Още докато Комбинатът за цветни метали е държавно предприятие през 90-те години на миналия век, тогавашният мениджмънт, който впоследствие е и в основата на приватизацията, предприема първите важни стъпки за предотвратяване на екологичното замърсяване, като структурира проекти за технологично развитие и осигурява финансиране за част от тях. По думите на Цонев обаче самото изпълнение не може да се случи в условията на държавна собственост.

Приватизацията също не става от първия път заради липсата на кандидати. Причината е, че през 1995 г. е подписано междуправителствено споразумение между България и Япония, с което голяма част от финансирането е осигурено от Японската банка за международно сътрудничество (JBIC), като целта е намаляване на емисиите серен диоксид в атмосферата и на тежки и цветни метали в отпадните води, а планът е за инвестиции от около 60 млн. долара. Ключово условие към потенциалните купувачи на КЦМ е да поемат изпълнението и гарантирането на заема. Така след две неуспешни процедури през юли 2000 г. работническо-мениджърското дружество "КЦМ 2000" купува 80% от предприятието срещу 14.6 млн. долара и ангажимент да направи инвестициите (по-късно придобива и остатъчния държавен дял). "Приватизацията, и то приватизация, осъществена от мениджмънта на КЦМ, постави началото на цялостното устойчиво технологично развитие на компанията", категоричен е Цонев.

Според условията на сделката 10% от цената трябва да бъде платена още в деня на подписване на договора. Затова и "КЦМ 2000" се обръща към дългогодишен партньор на завода - холандската Trafigura, която осигурява необходимата сума и придобива 26% от РМД-то. Няколко години по-късно компанията ще се опита да овладее предприятието, като привлече част от акционерите и смени ръководството със свое - нещо, което е осуетено от дългогодишния изпълнителен директор на КЦМ Никола Добрев, който преди няколко години се оттегли от активна работа. В крайна сметка делът на холандците е изкупен и КЦМ става изцяло българска собственост.

 

Мегапроектите на КЦМ

Проектът за намаляване на индустриалното замърсяване, или т. нар. Японски проект, на практика има решаващо значение за бъдещето на пловдивския завод. За него JBIC отпуска 5.955 млрд. йени (около 60 млн. долара към онзи момент), допълнително 15 млн. долара са осигурени от новите собственици. "Целта беше да се разрешат съществуващите към онзи момент проблеми и да се изградят технологии, които да могат да поемат и по-строги стандарти от тези в края на 90-те години", обясни Цонев.

Основният проблем на КЦМ са емисиите серен диоксид и затова проектът е концентриран в изграждането на нов завод за пържене на цинкови концентрати и производство на сярна киселина. Освен това е изградена и централна пречиствателна станция за отпадни води, което не само рязко подобрява качеството на отпадните води, но и свива консумацията три пъти. "Проектът беше завършен успешно през 2003 г. и ни даде онази стабилност, която да ни позволи да помечтаем и да внедрим нови технологии, които да ни направят едни от най-добрите в света", посочи Цонев.

Тази мечта е фокусът на следващия голям проект - "Технологично обновление и разширение на производството" (ТОРП), който се подготвя още от 2007-2008 г., започва през 2010 г. и е приключен в рамките на няколко години. Като част от него е изграден изцяло нов оловен завод, модернизирано е и цинковото производство, като всичко това се случва без прекъсване на работата. Инвестицията е над 130 млн. евро и носи две ключови предимства на КЦМ. "Първо, дадохме възможност на нашата компания в голямата си част да произвежда металите си от рециклиране на отпадни продукти - и в оловния, и в цинковия завод. В момента повече от 30% от нашите метали се произвеждат от вторични суровини. Второ, успяхме да сложим основите на едно много сериозно развитие в посока енергийна ефективност в оловния завод и да постигнем трикратно намаляване на енергийните разходи", обясни Цонев.

Изграденото ново оловно производство включва решения, разработени изцяло от екипа на КЦМ, благодарение на което е регистриран полезен модел за технологична схема. "Такъв завод няма и затова представляваме огромен интерес за всички специалисти в тази сфера. Системата е уникална, тя дава възможност да се преработват и газовете, в които има много ниско съдържание на серен диоксид, така че от тях също да се получава сярна киселина. В другите системи това е невъзможно", казва Цонев. И макар че решението да бъдат направени тези нововъведения също е било сред трудните, той е убеден, че си е струвало.

Следващият голям проект на КЦМ - за технологично интегриране на производствата, също вече е структуриран, като още в началото на 2020 г. беше осигурена основната част от финансирането. Заради кризите последните години обаче темпът е леко забавен, като в момента се изпълняват отделни части от него. Според първоначални оценки, инвестицията се очаква да е над 130 млн. евро, но по думите на Цонев към момента има известно оскъпяване. Основният проблем обаче е друг: "Възможността за възвръщаемост на инвестиционните разходи намалява драстично с огромните енергийни разходи, които трябва да правим в тази променена среда", казва той.

 

Реакция според кризата

По време на финансовата криза през 2008-2009 г. многократно се увеличава цената на финансовия ресурс, което води до забавяне на някои инвестиционни проекти. "В такива периоди се фокусираме върху ефективността на съществуващите производства и отделяме ресурс за подготовка на новите си проекти. Така когато кризата премине, имаме възможност за бързо начало на новия инвестиционен процес", обясни Цонев.

Друг вид са кризите от 2019 г. насам - ковид-19 и войната в Украйна. "В такива условия винаги поставяме на първо място здравето и пълноценната трудова реализация на нашите работници и служители. Но тъй като в същото време на риск е изложена и жизнеспособността на нашите доставчици и клиенти, с цената на загуба на икономическа изгода се стремим, доколкото е възможно, да подпомагаме и тях", казва Цонев. По време на пандемията компанията продължава да изкупува концентрати от мините, въпреки свитото търсене. Проявява разбиране и към клиентите, които отказват да купуват металите ѝ, като успява да пренасочи част от продуктите към други пазари, където кризата е поотминала. "Отговорно търсим оцеляване и решение за цялата верига, от която сме част", добави той.

В най-трудно положение обаче компанията е поставена от енергийната криза след 2021 г. и практически нулевите темпове на развитие на европейските икономики. "Намаленото регионално потребление води до преориентиране на продажбите на металите ни към нови пазари, което е свързано с допълнителен ресурс и несигурност", обясни Цонев. Той е убеден, че тези кризи са временни и скоро предстои нов етап на повишено търсене на цинк и олово заради амбициозните цели на Зелената сделка, а тя не може да се случи без металите. Затова и Цонев е оптимист. "Нещата икономически ще си намерят мястото. Въпросът е, че точно в тези периоди е необходимо да се взимат нестандартни решения в рамките на компаниите. Но ние поне сме свикнали да го правим."

 

Кръговата икономика на КЦМ

Това, което отличава КЦМ от другите производители на метали, е, че реално има три завода на една площадка - за олово, за цинк и за благородни метали, като последният е по-малко известен и преработва вторичен продукт от оловното производство, както и ювелирен скрап. Практиката в Западна Европа е един завод да се концентрира върху един метал - или олово, или цинк. "Наличието на интегрирано производство на едно място при нас създава оборот вътре на площадката, така че всички суровини да бъдат максимално оползотворени в полезен продукт. Отпадъците от едното производство се преработват в другото и обратно", казва изпълнителният директор на КЦМ Иван Добрев. Заводът преработва също отпадни суровини и от други индустрии.

По думите на Добрев инвестициите в технологични металургични процеси през последните 20 години са довели до максимално оползотворяване на входящите суровини, като компанията произвежда чисти метали при минимално въздействие върху околната среда и минимално генериране на изходни материали, които от своя страна пък са годни за последваща преработка. Пловдивският завод има много високо ниво на оползотворяване на вторичен ресурс - почти 30% са вторичните суровини в цинковото производство, основно отпадъци от стоманената индустрия, а в оловното производство при отделни кампании влагането на вторични суровини достига 50%.

Голяма част от вторичните оловни суровини идват от изградения през 2007 г. завод за преработка на акумулатори като част от усилията на компанията да навлезе по-широко в рециклирането. На практика КЦМ успява да оползотвори 100% от акумулаторите. Освен че включва оловото в производството си, компанията има технология и за компресиране на остатъчната пластмаса. Така от нея се получава продукт, който може да се използва например като основа за паната, които преграждат строителните обекти.

Заводът има и друг изходен продукт от цинковото производство - клинкер, който може да се използва в строителството и циментовата индустрия. За да стане това обаче, той трябва да бъде регистриран като страничен продукт от екоминистерството, а процедурите се бавят.

 

Бъдещето

Добрев е убеден, че металургичните технологии имат огромен потенциал за трансформиране на икономиката по отговорен и ефективен начин. "Оловото като метал може да осигури най-евтиния начин за съхранение на енергията от възобновяеми източници. Технологията е абсолютно приложима, налична е и не изисква някакви много сериозни капиталовложения", казва той. Покритието от цинк пък прави стоманените конструкции практически вечни. Той е и много добър метал за малки портативни батерии - такива, каквито се използват в мишки и дистанционни например. Нещо повече - КЦМ вече успешно рециклира такива батерии, като тази година ще бъдат преработени почти 6 хил. тона от тях. "Това е чудесна стъпка за нас и за Зеления преход, защото вкарваме в оборот нещо, от което имаме нужда. И човечеството има нужда", казва Добрев.

Това, което е в позиция на изчакване, е развитието в мащаб и увеличаването на производството. По думите на Добрев, има много посоки за развитие напред. "Ние работим по всички, така че да сме готови, когато дойде моментът да се установи ясна визия за развитието на индустрията в Европа."

 

(Бр. 18/2023 на „Златоградски вестник“)