Преди век селото е освободено от Първа българска армия, командвана от охридчанина, генерал Климент Бояджиев. Чеган влиза в българската история завинаги и е увековечено в бойния марш на 15-ти пехотен Ломски полк, чийто бойци се сражават срещу враговете на България в тази част на Егейска Македония през август 1916 г.

В денонощните боеве на 22, 23 и 24 август 1916 г., 1-ва дружина на 15-ти пехотен Ломски полк показва чудеса от храброст, безстрашие и високо самопожертвование.

Янко Гочев

 

 

ЛОМЦИ НА ЧЕГАН

(марш на 15-и пехотен Ломски полк)

 

Всред адски огън в боен ред,

вървяхме ломци все напред.

От стария ни горд Балкан,

с ''ура” стигнахме на Чеган.

И Лерин, и Арменохор,

стреснаха се от стращний мор,

тук руси и французи в бой,

намериха те гроба свой.

Чеган, Чеган, ти помниш йощ

ура-та страшни в тая нощ,

кога дружина сал една

със кървав нож до теб стигна.

Година веч как Ломци отбраняват

Червената стена със чест,

година веч как своя род спасяват

от подли враг, пропит със бес.

 

„Червената стена“ е източният гребен на митическия и горд Пелистер, който прегражда пътищата от Битоля за Ресен, Охрид и Преспа. Тук Ломци две години – 24 месеца, денонощно се биеха с многобройния разнокожен противник, събран от всичките краища на света.

„Червената стена“ е легендарна за Ломци – те я направиха наистина червена със своята юнашка кръв. Тук те показаха чудеса от храброст, себеотрицание и издържливост. В най-силно окървавените дни – 11-27 март, 7-16 май 1917 г., Ломският полк доказа пред Отечеството, че има несъкрушим борчески дух. Денонощно противникът изсипваше безброй желязо и огън върху окопите на Ломци.

Червената стена гореше в огън. Небе, земя, природа – нищо не се виждаше; чуваха се само нескончаемите и зловещи трясъци на хиляди снаряди. Вътре, в този ад, ломският юнак чака в своите окопи сладката си славна смърт. С притисната до гърди пушка, с десетки бомби на пояс, той очаква великият момент на разплатата.

Врагът, упоен от своята могъща артилерия, мисли, че Ломци не са вече на Червената стена и тръгва напред към позициите ни. Храбрите Ломци като стихия се нахвърлят върху врага и в миг го унищожават. Червената стена е скъп спомен за Ломци, както с легендарните си бойни действия, така и със спомена за милите ни покойници, заедно с

полковия командир, храбрия и неустрашим полковник Илиев Стефан.

„Червената стена“ скъпо струва на врага. Тук бяха унищожени 175-и, 176-и и 40-и французки полкове, 1-ви и 2-ри африкански полкове, 63-и и 64-и италиански полкове, 1-ва гръцка и 1-ва албанска дружини. Противникът нарече Червената стена „гробница на легионерите“.

 

(в-к „Народна отбрана“,

бр. 1302/29 октомври 1926)