"Българофилските" заслуги срещу България на Граф Игнатиев са предимно спонсориране на бунтове, метежи и атентати през Славянското благотворително дружество в Петербург, на което той е председател. Затова е важно да препрочетем редове от собственоръчните му записки. Ето някои от тях…
1. ЗА ДРУЖБАТА НА РУСИЯ С ТУРЦИЯ
“…Нашето влияние пред Портата следва да бъде най-значително. Живеейки в дружба със султана и разпореждайки се с министрите му, бихме могли да подготвим автономията на единоверците и задължените нам християни, да обезвредим Турция и придобивайки правото да се разпореждаме на Проливите, да оставим султаните в Константинопол да доизживяват дните си, докато може да се мине без тях, като намерим такова решение на Източния въпрос, което да остави в наше безспорно владение Проливите и съответно - влиянието ни върху българите, гърците, сърбите и арменците”. (стр. 51).
2. ЗА БЪЛГАРИТЕ, КАТО ПОСЛУШНО ОРЪДИЕ НА РУСИЯ
“…За да бъде властта ни здрава и да не изисква постоянно извънредно напрежение от наша страна, е необходимо постоянно нравствено подчинение на съседните области и да превърнем българското и гръцкото население, от една страна, и арменското, от друга, в послушно оръдие на руската политика и в постоянни съюзници, като унищожим всякаква възможност за преминаването им във враждебен лагер.” (стр. 52).
3. СЛАВЯНИТЕ ДА ГЛЕДАТ САМО КЪМ РУСИЯ,
КОИТО ДА СА ЗАВИСИМИ ОТ НЕЯ
“…Всичките ми действия в Турция и сред славяните от 1861 до 1867 г. бяха вдъхновени от споменатите по-горе мисли и клоняха към това – да може Русия сама да господства на Балканския полуостров и в Черно море; и източните народи, особено славянските, да обръщат погледи изключително към Русия, поставяйки своето бъдеще в зависимост от нея, а не от другите европейски държави”. (стр. 55).
4. ЗА РАЙХЩАДТСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ, КОЕТОПОДГОТВЯ
В САН СТЕФАНО СЪЗНАТЕЛНА ИЗМАМА СПЕЦИАЛНО ЗА БЪЛГАРИТЕ
“…Изглежда, че преговорите (по Източния въпрос с европейските сили, след ултиматума им към султан Абдул Азис, който Игнатиев не успява да предотврати) ще навлязат в по-критична фаза и че държавите по-охотно ще се съгласят на обща намеса в полза на нашите единоверци, ако разсеем опасенията, вдъхнати от незнанието за нашите условия за крайния мир, които трябваше да бъдат представени след сключването на примирието; както и от последствията на нашето двустранно споразумение с Австро-Унгария, предизвикващо недоверие и безпокойство в някои кабинети (намек за тайната клауза от Райхщадското споразумение от юли 1876 г., когато Русия и Австро-Унгария се съгласили да не допуснат “голяма славянска държава” на Балканите, т. е. голяма България). С оглед на това би било твърде полезно да представим положителна програма, съдържаща исканията, които възнамеряваме да предоставим на Портата заедно с Европа”. (стр. 149).
5. ЗА “ПРАВОТО НА РУСИЯ ДА СМАЗВА ВСЕКИ БУНТ
СРЕЩУ УСТАНОВЕНИЯ РЕД В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ
“Царят освободител” Александър II е изразил готовност за съхраняване на Османската империя и дори за охраняване на нейното “право” да “смазва” всеки опит на българите да се бунтуват, ако не се задоволят с половинчатата си свобода:
“…Програмата на Гладстон (за самоуправление и даване права на балканските народи от страна на Османската империя), разбира се, има и добри, и лоши страни. Тя отстранява политическите усложнения, свързани с разрушаването на Османската империя. Империята би продължила да съществува, тъй като самоуправляващите се области ще продължат да влизат в състава ѝ; те ще внасят данък на Портата, която ще се ползва от доходите, без никакъв разход за администриране на областите, за издръжка на войските в тях и за неспирно потушаване на въстанията. Европа, осигуряваща на християнските области самоуправление, би могла в замяна да гарантира на Портата запазване на status quo и смазване на всякакъв опит на населението да наруши установения ред“. “…Господарят император написа “да”.(стр. 168).
6. РУСИЯ ПРАВИ БИЗНЕС ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА АНГЛИЯ, ЗА ДА СЕ ОТКАЖЕ ОТ ВОЙНА ЗА БЪЛГАРСКАТА СВОБОДА
“…На 14\26 септември нашият посланик в Лондон граф Шувалов по заповед на господаря предложи на граф Дерби в случай на отказ на Портата да приеме мирните условия, предложени ѝ от Англия, да се заеме едновременно България от руски, а Босна от австрийски войски, а Босфорският пролив – от съединените ескадри на държавите. Нашият посланик добави, че ако Англия счита морската демонстрация достатъчна, за да принуди Портата да приеме предложенията на държавите, то Русия е готова да се откаже от сухопътните експедиции”. (стр. 171).
След императорския инструктаж в Крим, състоял се в началото на октомври 1876 г., Игнатиев пише: “…Що се отнася до последния пункт (от обсъжданата от европейските сили обща платформа с искания към султана), т. е. искането да се унищожи повсеместно робството в Турция, то аз смятах за преждевременно да го поставяме. Подобно заявление щеше да настрои безполезно и безвъзвратно цялото мюсюлманско духовенство, чиновничество и народа срещу Русия, още повече, че Портата можеше да отговори, че робството всъщност не съществува, тъй като хората и особено жените, които се намират в робство, не носят това име, а се преименуват в “гепулу”. Значението е тъждествено, но наименованието “роб” може да бъде оспорено. Аз мислех, че във всеки случай подобно искане, непородено нито от преките интереси на Русия, нито от условията за развитие на нашите единоверци, засягащо целия мюсюлмански начин на живот, би могло да бъде предизвикано само при разрив или в окончателна декларация при прекратяване на преговорите”. (стр. 189).
7. ИГНАТИЕВ „СТРАДА“ ЗА СТАРИТЕ СИ ОСМАНСКИ ПРИЯТЕЛИ (върху които тегне вината за зверското потушаване на Априлското въстание) СЛЕД „ЗАДУШЕВНА СРЕЩА СЪС СУЛТАНА“
“…От внезапното предявяване на руския ултиматум, след като вече се бяхме споразумели, султанът и министрите стигнаха до заключението, че в Русия е съзряла мисълта за война и че по принцип тя е решена под един или друг предлог, рано или късно, да я обяви. Едва от този момент крайните схващания на партията на Мидхад, отдавна говореща за неизбежния разрив с Русия, взеха решителен превес над умерените възгледи на нашите стари приятели и едва от този ден Турция се зае сериозно за борба с нас”. (стр. 191).
Игнатиев е съкрушен: “старите приятели на Русия” на Игнатиев в Турция са именно онези управници, под чиято власт са извършени масовите кланета на българи, предизвикали истински шок в Европа. В “студенокръвната Англия” имало многохилядни протестни митинги. Но за Игнатиев било по-важно да си пази приятелството с Турция и да гледа руската дружба с нея да не пострада, поради което откровено скърби за пожертваната дружба със “старите” турски приятели.
8. ИГНАТИЕВ ПРИЗНАВА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ КАТО ПОВОД ЗА ЦАРИГРАДСКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ И АНГЛИЙСКАТА РОЛЯ ЗА НЕЯ
В гнева си Игнатиев най-после за първи път споменава в записките си нещо: тъкмо българите са причината за поредицата от събития, довели до английската инициатива за свикване на Цариградската конференция и до самата война накрая. Посланик Шувалов, според Игнатиев, прокарвал в Лондон идеята България да бъде ограничена на юг до Балкана. Във връзка с това Игнатиев изригва: “…Така бе изгубена от погледа на руското правителство изходната точка на изстъпленията, извършени в Южна България от мюсюлманите. А именно те предизвикаха предложенията на Дерби (външен министър на Великобритания 1874-1878 г.) да се свика конференция, решенията на Цариградската конференция и картата, съобщена на Портата от европейските представители; накрая – европейският ултиматум, подаден от тях до Портата в навечерието на отпътуването на посланиците на всички държави от Константинопол”. (стр. 261).
Това признание за основополагащата причина за всички изброени от Игнатиев в международни събития, е толкова рядко откровение на един великоруски шовинист, че има стойността на унищожителна антитеза спрямо молитвите на днешните български русофили, които “пропускат” да забележат, че пролятата българска кръв е подбудила европейците да се обединят в противодействието си срещу османския гнет.
Игнатиев, без да иска, защото избягва да покаже отношение към доминиращата българска първопричина за падналите след нея плочки от европейското домино, признава косвено, че руската война срещу Турция, замислена като поход към Проливите, е породена от трагичната българска борба и съдба.
9. ИКОНОМИЧЕСКИ ХОДОВЕ ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА
БЪДЕЩАТА БЪЛГАРСКА ЗАВИСИМОСТ ОТ РУСИЯ
“…Така Русия щеше да получи възможността да реализира в европейските банки заем от триста милиони златни рубли… Българският данък би останал на наше разположение и Русия щеше да си осигури претекст от икономическо естество, за да установява своето влияние за дълго време над освободената от нас страна.” (стр. 563).