Димитър ГЮЗЕЛЕВ

от Дойран, дн. в РСМ,

…Българинът в Македония дълбоко чувствуваше величието на българската нация презъ целата освободителна борба. Той денем и нощем копнееше за България. С един апостолски оптимизъм, и в най-големите изтезания, той не се умори да дава все по-кратки срокове за идването на славната българска войска в Македония. Откъде извираше тази вера в свободата на тоя народ на Климента и на цар Самуила, ако не от едно вкоренено чувство за величието на българската нация?

Той чувствуваше непосредно своята нация, той носеше дълбоко в душата си онова вечно българско и то го сгреваше да верва в историческата мисия на своя обединен народ. С това историческо чувство, ние македонските българи, се налагахме на събитията и спокойно гледахме на бъдещето, което ни се очертаваше като възход на българската нация, като тържество на националните ни идеали!

Ние вервахме в българската свобода, звщото живеехме с духа на нашата славна история, защото чувствувахме предназначението на българския народен гений, защото дишахме с пулса на Аспаруха, Самуила и Симеона. Ние вервахме в превъзходството на българската култура, защото гледахме в нашата бъднина с апостолския поглед на Св. св. Кирила и Методия, които, чрез нашия майчин български език, създадоха словенското християнство! Ние вервахме в безсмъртността на българския народ, защото ни вдъхновяваха геройските подвизи на ослепелия Самуилов войвода Ивац, възпламенения богомилски апостол Василий и отровените братя Миладинови!

Ние вервахме в създаването на велика българска държава, защото бехме поникнали от земята, която беше оросена от свещената кръв на славната българска войска на нашите царе — обединители! Ние вервахме в обединението на българското племе от Добруджа до Охрид, защото, и през черното сръбско и гръцко робство, чувствувахме Н. В. Борис III, като свой цар, като цар на всички българи, чийто портрети тайно пазехме в своите македонски килии! Ние копнеехме за своя българска държава с такава сила, с каквото рушехме чуждата държава!

Разпъваха ни, убиваха ни, влачеха ни по занданите, но не се разколебахме, защото у нас гореше пламъка на българската свобода, защото бленувахме за величието на българската нация, защото пеехме песни за българското общо житие!

Борехме се, вервахме и очаквахме, ние, македонските българи! Очаквахме България, като ново раждане, като раждане на вечната българска свобода. Стихийно се стремехме към тържеството на националния ни идеал, към обединение на всички българи! Очаквахме, защото признавахме само една историческа действителност — българската.

Днес ние чувствуваме, че е дошло времето на българското величие, на възхода на българската нация! И ние виждаме, с чувството на историческа отговорност, че сега е момента да ковем велико и трайно Българско царство!

(В. „Днесъ“, 19. 06. 1941)