+ Български православен духовник, пръв екзарх на Българската екзархия, видински митрополит и народен представител в Учредителното събрание в Търново от 1879 г., на 01. 12. 1888 г. – издъхва Антим I, виден висш български православен духовник
На 16 февруари (28 февруари нов стил) 1872 г. е избран за пръв екзарх на Българската екзархия.
Играе съществена роля за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ.
Екзарх Антим I подпомага морално и материално освободителното движение за освобождаване от османското иго. В екзархийския дом в Цариград той се среща с Христо Ботев (есента на 1875 г.) и други революционери, дава им пари за подготовката на Априлското въстание и ги благославя с думите: "Бъдете блaгословени вие, бългaрски чедa. Когaто се върнете при вaшите другaри във Влaшко, предaйте им, че от високия екзaрхийски престол, нa който ни постaвихa, кaкто вие, достойни чедa нa Бългaрия, aз не ще престaнa дa бъда носител нa духa нa нaродa си и с нaй-буден поглед и твърдо постоянство ще вървя към постигaне нa великaтa неговa нaционaлнa зaдaчa (освобождението)."
След Априлското въстание прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените произволи и жестокости при потушаването на въстанието.
Дейността на екзарх Антим I води до свиквaнето нa Цaригрaдскaтa послaническa конференция през декември 1976 г.
Въпреки натиска на турския външен министър, той отказва да изпрати благодарствен адрес от българския народ до султана и конференцията, с думите: "Не можем дa блaгодaрим нa прaвителство, което коли, беси и угнетявa нaродa!".
През януари 1877 г. Антим I проваля специално свикано "Велико народно събрание" в Цариград, като нарочно се "подхлъзва" и „контузва“...в Цариградската баня. Единствена цел на събранието е била да се отрече публично истината за извършените жестокости, кланета и унищожаване на населени места.
За своята дейност, през април 1877 г. Високата порта го сваля от поста екзарх и впоследствие го изпраща на заточение в Анкара.
Освободен е в резултат на обща амнистия (март 1878) и поема ръководството на Видинската митрополия, после отново заема екзархийския си пост и взема дейно участие в изграждането на новата българска държава.
От 14 февруари до 16 април 1879 г. екзарх Антим I председателствува Учредителното народно събрание, което избира подкрепяния и от него проект за конституция.
От 17 април до 26 юни 1879 г. председателствува Първото Велико народно събрание в Търново, което избира княз Батенберг за първи български княз. Избран е и за председaтел на Първото обикновено нaродно събрaние, но откaзвa.
През 1878-1879 г. екзархът се включва активно и в комитетите "Единство", подкрепя и дава голяма материална помощ на Кресненско-Разложкото въстание.
За разлика от русофилски настроените политици и иереи, Антим I отстоява неизменно българските национални интереси. Той е избран за екзарх по настояване на Русия, но когато вижда, че руската политика и интереси и замисли застрашават българските интереси, не се колебае на чия страна да застане. Дори на банкет по повод неговото изпращане в Търново през 1879 г., пита княз Дондуков: "Вие ни освободихте от турците, чудя се, кой ще ни освободи от Вaс?"
По време на Сръбско–българската война от 1885 г. и сръбската обсада на Видинската крепост, комендантът на крепостта и видни граждани предлагат на митрополит Антим да потърси убежище на левия бряг на река Дунав, в отсрещния румънски град Калафат. Митрополитът отхвърля предложението с думите: „Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска“.
Подкрепя Стефан Стамболов и Петко Каравелов, с които е дългогодишен приятел. Антим I се обявява рязко против преврата, организиран и финансиран от Русия, който сваля на 9 юли 1886 г. княз Александър Батемберг, и застава на страната на Стамболов и Регентството.
През 1887 г. той е депутат в Третото Велико народно събрание, което избира Фердинанд за български княз и го призовава публично да спазва Търновската конституция.
(От ОНГЪЛ)