Светослав СТАМОВ

Има един етнографски пътепис на Хенри Брейлсфърд (Henry Brailsford) от 1910 г. („Македония, нейните народи и тяхното бъдеще“/MACEDONIA: Its Races and Their Future). Книгата е толкова внушителна, че е повлияла „Железния светилник“ на македонския българин Димитър Талев – един македонец открива нещо ново и непознато за себе си през очите на минаващия чужденец, което толкова го е впечатлило, че е вписал някои от най-разтърсващите наблюдения в книгата си.

Мисълта ми е как Хенри Брейлсфърд описва албанците – с възторг. Като някакви тигри (цитирам го), горди, войнствени и свободолюбиви. Възхищава се на милитаристичната им култура, воинския им етос, който му напомня на средновековните рицари и на самураите. Описва ги като господари на войната, нарича ги благородни синове на Марс, с кураж, гордост и воля, надхвърляща всичко, което е виждал. Вижда в тях раса от бъдещите господари на Балканите.

Българските славяни в началото

на книгата му изглеждат повече от невзрачни, заслужаващи робската си съдба, напълно пречупени и слаби като тревата. Но албанците, ах, албанците – тук Брейлсфърд се лее в див възторг. После обаче идват Илинденското въстание на българите и по-късно след него, въстанието на албанците от т. нар. Албанска лига. Брейлсфърд е свидетел и на двете и това променя мението му и за двата етноса - напълно и завинаги, без обаче да е в състояние да си обясни видяното.

След края на Илинденско-Преображенското въстание, Брейлсфърд е свидетел на обсадата на българска чета в малко селце от редовна армия, на безумната смелост на българските четниците, на подигравките им към османците и от презрението им към смъртта, десетина млади четници нанасят тежки загуби на турската армия, която не може да ги преодолее с дни, след което палят собственото си селище и за ужас на Брейлсфърд, се хвърлят в огъня и изгарят.

Още незасъхнала кръвта на хилядите избити, а българите вече се готвят за ново въстаниe – пише той. Това е ужасно и изумително, бащи и дядовци, изгубили синовете, снахите и внуците си във въстанието, пеят по домовете си песни, все едно нищо не се е случило, въоръжават се с пушки и бомби и се готвят за скорошно ново въстание, в което да умрат и те, а навън на улицата са смирени като мравчици, за разлика от „гордите“ албанци, все надолу гледат и никой не подозира какво става в домовете им и вътре в тях.

Този народ не може да бъде удържан –

пише Брейлсфърд. Те ще са свободни.

После идва създаването на Албанската лига, 30 хиляди въоръжени до зъби албанци, до един със „самурайска“ етика, според Брейлсфърд, високо милитаризирани, се изправят срещу османска армия в Косово. Край, казва си той и хуква към Косово. Щом българите успяха да воюват на равна нога с османците 20 дни през Илинден и месец по-късно са готови отново за война, 30 хиляди тигри от Албания сигурно ще прекършат цялата Османска империя и ще я направят на пепел, направо ще превземат Истанбул. И тича да опише бъдещата велика битка.

Докато стигне обаче до Косово, битката е свършила, за негово пълно изумление. След двучасово сражение, тежковъоръжените албански войници са разбити и „самураите“ бягат като зайци към албанските си планини, лигата не съществува, останалите се предават на османците. Толкова продължила „войната“ на обединената Албанска лига – 2 часа, срещу 20 дни на зле въоръжените, „покорни“ българи.

Брейлсфърд е в шок и неразбиране, които не го напускат до края на книгата. Причината е в асабията.

Асабията е биологически, генетичен феномен, който обаче е с ефект на колективно ниво. Никой не може да нарече албанците страхливци, напротив - на индивидуално ниво те са изключително смели, горди милитаристи. Но като оцелели хора от един изключително древен народ, на никой албанец не му се мре за химерата „Албания“. Той би умрял за рода си или за племето си (албанските племена са над 150) всяка секунда. Но за „Албания“, като сбор от всички племена? За албанския народ? Никога, не и по това време.

Албанецът е оцелял именно заради това, че предшесвениците му не са искали да умират за абстрактни колективни идеали. Той е потомък на единични родове от смели и дръзки хора, които обаче са се изхитрили да не влизат в конфликт в името на държавно-етнически, чужд през повечето време имперски идеал – римски, византийски, български, албански.

Гордите потомци на Рим, италианците, са минали през същата терапия за жертване на личния интерес пред колективния. На индивидуално ниво смели, благородни и енергични хора, не ги търси за общото, ако надхвръля фамилията и рода, особено когато стане въпрос за войни и проливане на кръв за „държавна“, да не дава Господ, имперска кауза. Ние сме народ с пословично ниска асабия, защото сме древен народ. Конгломерат ли сме българите или народ?