Балчо БАЛЧЕВ

 

Родопски тропар

за Неделя и Делю

 

 

На Светата Неделя

те кръстили, Дельо.

 

Неделя била крехка девица,

тя двайсетгодишна

станала

великомъченица.

 

Ти стана хайдутин,

ка̀матен млад юнак.

Делю войвода –

родопското чедо на Златоград.

 

Тя се обрекла да служи на Бога.

Ти се нагърби да браниш народа.

 

Неделя стръвни сатрапи я били

с тежки камшици от волски жили.

Възбог летяли месата й...

И тя се възнесла полека,

зареяла взор в небесата.

От паче перо по-лека,

нагоре поела Неделя,

още преди да замахне

секира палача.

 

Ти също видя що ти струва

да струваш добро.

Пусна бяла пара̀

в една робска ръка –

и беше обречен.

Деридерски айене от нея

куршум от сребро за главата ти леят.

 

Тоз куршум смъртен, обаче

- с нишан белязан, за теб наречен -

към звездите те изстреля, Дельо!

В чудна песен за теб, която

една българка пее

и сто каба гайди плачат ли плачат...

 

 

Сега сте там, високо

горе на родопското небе -

Неделя, ти и тойта свидна Гюлсюме,

която кротко ти държи ръката.

И тримата сте взрени в планината -

в красивата добра Родопа,

видяла ледници, потопи

и древни хора в древни времена,

които могат да летят и ходят по вода.

 

Край вас кръжат съзвездия,

герои богове – Кибела, Бал, Йехова,

Буда, Мохамед, Мойсей...

След тях усмихнат, изтерзан и бос,

върви Христос.

И колкото се приближава,

все по-благ и ведър става.

И заприличва на Орфей.