Продуцент на филма „Делю и вечността“, представен наскоро в Стария град, е бизнесменът Александър Митушев, който се спира на 17-годишната ученичка от гимназията „Антим I”  Михаела Белева, за да изпълни тя ролята на красивата родопчанка Гюлсуме, любимата на Делю.

Новият филм за прочутия златоградски войвода е с автори Симеон Идакиев и Атанас Аретов и разкрива обречената връзка между хайдутина и неговата Гюлсуме, но и героичната му смърт, която се превръща и в основа за космическата песен „Излел е Делю хайдутин”. 

Изцяло е изграден по материали от историята, описани подробно в книгата на златоградския писател и краевед Величко Пачилов, който тук е консултант, а на премиерата бе определен от Идакиев като най-добрия познавач на Делю войвода и неговата епоха.

На прожекцията присъстваха и всички актьори, взели участие във филма, които бяха аплодирани от публиката.

С тази премиера всъщност бе дадено началото на тазгодишното издание на местните „Делюви празници”, като веднага след това бе представена и новата книга на Етнографския комплекс – „Българските хайдути“. Нейни автори са историците Пламен Павлов и Иван Първанов, а художник-илюстратор Николай Русев. С тази книга от поредицата на комплекса, числото им става 15, а както стана ясно по-късно, тази година провеждаме и 15-то издание на Делювите есенни празници в Златоград.

Сега и тримата разказаха пред златоградчани за своята работа над книгата, в един разговор, воден от археолога Николай Овчаров.

В нейните раздели любознателния читател ще се запознае с хайдутството и неговите корени в Средновековна България, с образите на някои от най-популярните български хайдути от периода на падането на България по османска власт до 18 век, сред които естествено са Момчил Войвода и Баба Новак от района на северозапада, Карпош войвода, действал в планините около Доспат, Страхил войвода, Чавдар и Делю войвода, Индже и Сирма войвода, Вълчан, Ангел и Ильо войвода, Желю и Капитан Петко войвода.

Много интересна е главата от книгата, разказваща по-обобщено за връзката на хайдушката традиция у нас с българската национална революция като непрекъсваем процес за освобождението на отечеството, осветлен е и проблемът за отражението на хайдутското движение с неговите по-ярки представители, в националния български фолклор.

(Бр. 16/2023 на „Златоградски вестник“)