Ефим УШЕВ

 

Тези дни бях и в Крумовград, градът на родопското злато. Едно от малкото родопски градчета, в които така и досега не бях стъпвал. А то доста се прочу, първо покрай продължителния инатлък на една местна политструктура с мнозинство в ОбС, да се съгласи една световна златодобивна компания да вземе концесия в местността „Ада тепе“ и да започне местния добив на злато. Разбира се, става въпрос за канадската фирма „Дънди прешъс метал“, която от години действа и в златодобива от Челопеч.

 

После пък градът се прочу още повече, когато концесията бе вече одобрена и взета, а наскоро стана известно, че освен развитият вече рудник на Ада тепе, тя ще поиска да започне работа и на второ място, недалеч от същия.

 

Така градчето бързо започва

да променя облика си

 

да привлича позабегналите си през годините навън кадри и доста бързо да променя качеството на живота тук. Явно така става, когато в един български град стъпи голям инвеститор и Крумовград е видимото доказателство за това, тъй като работници и специалисти се търсят усилено и дори се говори, че вече не всеки може да започне работа тук, ако не е придобил съответстващо образователно ниво...

Това разбирам от разговора ми с моя местен приятел Асен, на когото нямам основание да не вярвам и според когото градът днес брои малко над 5000 души население. От сайта на общината обаче разбираме, че по постоянен адрес в града са записани 8645 души. Факт, който го нарежда веднага след Кърджали и Момчилград (а може би вече и преди Момчилград!) по население в областта. Също така бях удивен да разбера, че без самия град, общината има 78 (!) населени места, от които 403 (!) са махали, съставящи…65 кметства. На въпроса ми към секретаря на общината в Крумовград за тези данни, потвърждение получих само за броя на кметствата. Като имаме предвид, че самият Златоград има в общината си едва 8 (осем) кметства, не е трудно човек да си представи за какво иде реч, въпреки вероятно рехавото тяхно поселение, а може би някои вече и напълно изчезнали…

Но може би справедливостта изисква да се позовем на последното преброяване на населението (2021), когато хората са били 4962, от които по етнически състав българи са близо 49%, а турци – близо до 19 на сто.

Асенчо, моят събеседник от Крумовград, с когото имахме едно велико общо пътуване до няколко манастира в Атонската Света гора, много държеше да посетим църквата в града – „Св. Йоан Рилски“, която била построена в 1934 г. Това е 100 години след построяването на Старата златоградска църква „Успение Богородично“ и точно в годината, когато в Златоград са построени старите сгради на читалище „Просвета“ и училището с кулата-часовник.

Друго съвпадение е и факта, че църквата тук е осветена две години по-късно (1936), от един приятел на Златоград – пловдивския митрополит Кирил, по-късно български Патриарх, който заедно с народния представител в две народни събрания от Златоград – Сирко Станчев, е чест гост на града ни и дори води службата в храма на връх „Св. Неделя“ през м. юли 1941-а.

 

Църквата в Крумовград

обаче беше в усилен ремонт -

 

от всички страни бе опасана с метално скеле и така по-сериозното ни посещение в нея и евентуално „обследване“, естествено бе отложено за едно от следващите ни посещения в града. Затова пък бе осъществено друго, не по-малко интересно наше посещение. Преминавайки през чудесния зелен градски парк, бяхме пред читалищната сграда, която бе приютила току-що открития Музей на златото от Крумовградския район – един прекрасен исторически музей със страхотни експонати от различни епохи, от късната Бронзова също.

Открит е на 18 август 2022 г., казва ни управителката тук Лейля Едирнеюсеин, която ей така, напълно безплатно, ни представи всички негови зали по фази на съществуване и добив на така ценния метал в тази част на нашата планина, с неопровержими доказателства и за най-ранен поселищен живот и битие на обитаващото я местно население – с техните средства за обработване на земята, със съдовете за храна и културите, на които са залагали, та дори и с множество артефакти за художествени творения от глина, метал и бои...

Цялото устройство и подредба на крумовградския музей на златото ни убеждава, че тук е пипнала „здраво“ една високо професионална ръка, предшествана, разбира се, от още по-професионалната работа на българските археолози, благодарение на които голямо духовно богатство е дошло до нас и ни се представя по един модерен начин, чрез върховите постижения на българското музейно дело – не само с разполагането на блестящи артефакти, но и чрез иновативни видеопрезентации на процеса по откриване, добив и обработка на злато, до неговото приготвяне в килограмови кюлчета. Все неща, за които всеки музей в страната може да мечтае...

 

Сбирката е подходяща и за

образователни цели на ученици

 

от цялата страна, цели часове с тях могат да бъдат прекарвани там, които да предизвикват децата ни към историческото знание, към познание на исторически и икономически процеси, движили човешкото развитие от праисторическо време насам.

Казвайки всичко това, може би е излишно да повторя, че за него днес можем със задоволство да говорим, защото градът, а и района му като цяло, преживяват своя възход с подкрепата и икономическите инвестиции както на фирмата „Теклас“, а най-вече на златодобивната компания „Дънди прешъс металс“, отварящи непрекъснато работни места тук. 

Но освен историята на златодобива, не по-малко интересна е и самата история на Крумовград.

До масовото преименуване на селищните имена в страната през 1934 г., когато и някогашното Даръдере става Златоград, наименованието на Крумовград е било Кошукавак, произтичащо явно от множеството тополи в неговия район.

Макар с Руско-турската освободителна война той да влиза в границите на България, с Берлинския договор от 1878 отново преминава към Империята. И така той също споделя съдбата на Златоград, като е освободен в хода на Балканската война през 1912 г., а през 1914 вече има българско училище.

Градът все пак има своето средновековно минало, като археолозите се натъкват на силно църковно строителство, както и средновековна крепост. Което учените свързват с присъединяването му към Първото българско царство през 837 година и последвалото въвеждане на християнството.

 

Може би оттогава стоят и някои наименования на селища в крумовградския район, гворещи недвусмислено за неговия древен български характер. Ето някои от тях: с. Долна кула, с. Ковил, с. Токачка, с. Горна кула. А по пътя към него ще срещнете още поетични имена, като с. Друмче, с. Сенце, с. Кремен, с. Ръженово, с. Конче, с. Седефче, с. Нановица, м. Еленово, с. Лале, с. Батковица, с. Синделци… И още доста подобни…

 

(Бр. 16/2023 на "Златоградски вестник")