Таня КАРАДЖОВА

Не сте го пропуснали този урок по история, защото никога не го е имало в учебниците. Нямаше как да ни учат за това как Америка е спасила от гладна смърт 20 милиона умиращи от глад хора в Съветска Русия... И това се случва само няколко години след „Великата“ Октомврийска революция.

Царевичен грис, какао, кондензирано мляко, бял хляб и захар - това е било менюто на Америка за гладуващите милиони в Съветска Русия през 1921-23 г. – едно от най-големите човешки бедствия в Европа след чумата.

Светът почти не помни ужасния глад и американската благотворителност след края на Първата световта война, когато Съединените щати изхранват десетки милиони хора в 21 разкъсвани от войни нации в Европа. Хувър е този, който оглавява новосъздадената American Relief Administration (Американска администрация за помощ).

В Съветска Русия мащабът на катастрофалния глад, който заплашвал милиони с гладна смърт през зимата на 1921 г., е ужасяващ… Умират 100 000 души седмично.

Хората били принудени да ядат плевели, дървесна кора и глина, коне, кучета, котки, че и плъхове... Имало дори и пазачи на гробищата...

Уилям Шафрот, служител в ARA в Съветска Русия, си спомня посещението на сиропиталище в Казан на Волга, с ядени от въшки деца, „струпани заедно в компактни маси, като колония от тюлени“. Повечето са били сираци или изоставени от родителите си.

„Видях измършавели малки скелети, чиито мършави лица и крака като клечки за зъби свидетелстваха за истинността на доклада…” пише той.

Първите американски кораби за помощ пристигат в Съветска Русия през септември 1921 г. През декември САЩ праща семена от царевица и пшеница на стойност 20 милиона долара на гладуваща Русия. Около 300 хуманитарни работници тръгват из страната... Често с коне, дори и камили и шейни, за да преценят нуждите и да организират складове за милионите контейнери царевица и хилядите тонове семена, които започват да пристигат в Русия през март 1922 г. До август 1922 г., пет месеца след като царевицата достига отдалечените села, с Aмериканската помощ се хранят близо 11 милиона на ден в 19 000 кухни. Американската администрация наема 120 000 съветски граждани да помогнат в усилията за хранене на бедставащите хора.

Зукра Ибрагимова, оцеляла от глада, си спомня: “Хората наричаха тази храна Америка“.

Семената от американския Среден Запад, засадени през пролетта на 1922 г., гарантират, че гладът няма да се върне. На въпрос дали той не помага на болшевизма, Хувър заявява: „Двадесет милиона души гладуват. Каквато и да е тяхната политика, те ще бъдат нахранени!“

През юли 1922 г. писателят Максим Горки пише на Хувър: „Вашата помощ ще влезе в историята като уникално, гигантско постижение, достойно за прослава, което дълго ще остане в паметта на милиони руснаци, които сте спасили от смърт“, пише той. Това, разбира се, не се случва. Тази част от историята на болшевишка Русия е премахната и отива в забвение. От американска страна, въпреки че репутацията на Хувър като не много успешен президент засенчва хуманитарните му постижения според неговият биограф, Хувър поставя началото на подходът, който се свързва с Америка през последните сто години – а именно, когато има хуманитарна трагедия в света, независимо дали е от война, глад, революция или тайфун, или земетресение – очите на всички са вперени в Америка... Очаква се американците да дойдат! И те са там! Неотказно!

А все още има хора, които празнуват на днешната дата – 7-ми ноември, „великата“ октомврийска революция... Какво невежество!