+ Краят на кървавата Добруджанска епопея срещу румънски и руски нашественици

Янко ГОЧЕВ

„Противникът бе окончателно сразен, съкрушен духом и бързаше да се спасява с бягство отвъд голямата река при Галац” – това пише в полковата история за победата на 36-ти пехотен Козлодуйски полк над руските войски, в боя при село Вакарени - 4 януари 1917 г. В първите дни на януари 1917 г. частите на Трета българска армия провеждат решителната атака на Мачинската руска позиция.

Тогава в състава на Сборната дивизия на ген. Тодор Кантарджиев, 36-ти пехотен Козлодуйски полк достига района около с. Вакарени. Тук безредно отстъпващите руски войски заемат предварително подготвена за отбрана позиция, разположена непосредствено край селото, усилена с телена мрежа. Руснаците разчитат на хълмистия терен, в който има успоредни долове и хребети, спускащи се към Дунав. Те се укрепяват в окопите край кота 162, разположени пред фронта на Козлодуйци. Руската позиция около с. Вакарени е едно малко късче земя в Северна Добруджа, непосредствено край р. Дунав, от което враговете трябва да бъдат на всяка цена изтикани. Десният фланг на 36-ти Козлодуйски полк опира на р. Дунав, а вляво от него е съседният 35-ти Врачански полк. Местностат е равна, открита и силно наклонена към вражеските окопи, което прави задачата на българите да ги завземат още по-сложна. Въпреки неизгодните условия, духът е висок и атаката с цел окончателно разгромяване на агресора, започва на 2. 01. 1917 г.

Това е кръвопролитен бой, продължил три дни. Участва целият 36-ти Козлудуйски полк, с всички свои 4 дружини, три от които са в първа линия и картечните роти. 35-ти Врачански полк е насочен към кота 162, а 36-ти Козлодуйски полк - към Вакарени. Така за двата полка идва редът да си отмъстят на руснаците, с които се с сражават още от началото на войната в Южна Добруджа, в това число в Добричката епопея (5-7. 09. 1916), където врачани и козлодуйци дават много загуби, но спасяват Добрич, а с него и Варна за България. На 02. 01. 1917 г., въпреки силният огън, козлодуйци достигат на 2 км от Вакарени. Атаката на руската позиция е отложена за следващия ден. Тя започва още сутринта на 3. 01. 1917 г. Привечер козлодуйци достигат на около 600-700 крачки от нея.

В полковата история (стр. 285) победоносния бой в третия решителен ден на 4. 01. 1917, е описан по следния начин: „На 4 януари боят започна отново при същите условия. Към 11.30 ч. дружините бяха достигнали на около 300-400 крачки от противника, заемащ западния склон на дола, югоизточно от Вакарени, пред самото село. По-нататък настъплението напредваше бавно, защото всяко придвижване напред трябваше продължително да се подготвя с огън. Огънят на нашата артилерия не бе достатъчно действителен. След упорит натиск, към 19 ч. противникът най-после бе принуден да напусне позицията си, която дружините веднага овладяха. Преследването също бе организирано без забавяне. Дружините енергично настъпваха, преминаха селото, завладяха кота 162 и нейните северни склонове, докато най-сетне патрулите от 2-ра дружина донесоха, че са се срещнали в село Гарван с патрулите на 16-ти пехотен Ловчански полк. Край на кървавата Добруджанска епопея! Всички офицри, подофицери и войници сияеха от възторг; всички съзнаваха, че дадените свидни жертви и положените от тях свръхчовешки усилия в продължение на цели 4 месеца в ред боеве, походи и многобройни, организирани с денонощен труд позиции, не са отишли напразно. Противникът бе окончателно сразен, като за да осигури тила си, не се поколеба да изгори и направения от него дълъг мост на Дунав.

ЗАГУБИ: 44 убити войници, ранени 3 офицери, 2 офицерски кандидати и 107 войници, 1 контузен войник и 12 войници изчезнали без вест. ПЛЕНЕНИ: 12 руски войници. При тридневния бой времето бе ясно, но студено. Сутринта на 5 януари полкът беше сменен от 16-ти пехотен Ловчански полк, който продължи преследването, но скоро се разбра, че противникът е преминал Дунав, без да се задържи на укрепената си позиция при село Гарван".

(Бр. 15/2023 на „Златоградски вестник“)