Юлия БЛАГОЕВА

Вуйчо Иван Ганев беше от хората, които наричаха „френски ключ”.

Всичко можеше да поправи – от мелничка за кафе, та до големия камион.

И не само да поправи, но и да направи – сам си беше измайсторил гайдата, с която обичаше да си свири вечер. Вадеше я изпод нара и засвирваше Дельовата песен, а баба ми тихичко си пееше.

По-късно, когато се преместиха да живеят на Петровица, близо до седловината Печинско, леля Ангелина и вуйчо месеха и печаха хляб за миньорите, а когато се събираха с хората, вместо да надува гайдата, беше си измислил способ да свири, без да я надува.

В стаята, в която живееха, си беше монтирал малък компресор, който на бавни обороти надуваше инструмента, а той само си свиреше.

На това хората много се смееха и му казваха: „Който го може – може си го”...

(Бр. 15/2023 на „Златоградски вестник“)