Новини

Припомнени страници: Лозунгът на българския народ

Wednesday, 01 November 2023 Златоградски вестник Златоградски вестник

+ Впечатления на един немски кореспондент и писател, отразявал две войни на България за своята свобода и независимост…

 

Германският военен кореспондент Артур фон Хун, който отразява руско-турската война през 1877-1878 г. и сръбско-българската война от 1885 г., е оставил важни наблюдения за живота на българите непосредствено след "освобождението". Цитирам: „Първото, което забелязах, беше това, че този уж „угнетен“ народ, се намираше в такова благосъстояние, в каквото малко народи се намират в цивилизована Европа. Това чудно откритие не направих само аз, но и всички руски офицери и войници.

 

Те не намериха угнетени роби, а един състоятелен, богат народ, който се ползваше почти с по-големи права, отколкото самите му избавители! Навред чувах думите:

„Но болгары находятся в болье лучшем положении, чем мы русские, а наши крестьяни были-бы очень счастливы, если бы могли сделать замену с болгарами!“

И наистина, тази замяна нямаше да е лоша за руските селяни, които се хранят само с картофи и овесеник…

Колкото повече стоях в България, толкова повече се уверявах, че тя е една богата земя. Нийде в цяла България не срещнах ни най-малка следа от истинска бедност, която в Русия се среща на всяка крачка. Всеки българин си има своя къщичка, своя нива, свое лозе, свои волове, крави и овце, а освен това и готови парички. С една дума: всеки български селянин е, по имот, малък чокой...

Също и това не беше дотам истина, че турците преследвали по свиреп начин християнската религия в България. Никъде не намерих разрушени християнски църкви и българските попове бяха също така добре угоени, както и руските. Най-доброто доказателство за богатството на страната е този неoборим факт, че България цели шест месеца е хранила без затруднение цялата руска армия. Руското интендантство беше безкрайно лошо. То се грижеше само за своя джоб, но не и за руската войска...

Какво би станало с руската армия, ако не беше намерила достатъчно храна в България? Този въпрос може да си разреши всеки сам, без да размишлява дълго време. Разказите за угнетяване на християнската религия може да се оборят единствено чрез факта, че тя след 500-годишното робуване под турското иго, не е претърпяла ни най-малка промяна в религиозните си обичаи. Напротив, християнската религия беше запазена в България непокътната, както е била преди 500 години. Това не е измислица, а жива истина, която не може да обори дори пресветейшият руски синод."

 

За устройството на възродената българска държава наблюдателният германец пише:

 

"...Русите не искаха и да знаят за европейската дипломация и приготвяха тази страна не като самостоятелна държава, а като руска губерния. Българите се убедиха твърде скоро, че Русия обича много България, но не и българския народ. Берлинският конгрес раздели Северна от Южна България и създаде по този начин две обособени държави... В първите години владееше само руско влияние в двете държави. Влиянието на другите сили беше тогава под нулата на българския барометър. Русия се възползва от това обстоятелство, преобърна България и Източна Румелия в руска губерния...

Руските дипломати не изучиха добре характера на българския народ, та затова се излъгаха горчиво. Те мислеха, че ще могат да управляват българите с камшик, както татарите и туркмените. Не, господа руски дипломати, българите не са родени за камшик и робство, а за самостоятелен, свободен живот. Лозунгът на българския народ е: „Свобода, независимост и България за себе си…“

 

...

Каква съдба? Да научим тези истини едва днес.

Половин век при комунистическото управление ги крият, защото не са удобни нито за тях, нито за техните московски господари. Всъщност комунистите мразеха "лозунгът" на България – "Свобода, независимост и България за себе си". Те предадоха нашата държава на СССР. Което е непростим грях. Днес могат да се представят за всякакви. И са всякакви – има ги в различни партии, те са и преуспяващи бизнесмени. Но грехът им е неизлечим. Важно е младите да знаят истината. Но дали днешните университетски преподаватели или учители по история разказват тази истина на младите хора? И ако я спестяват, не ги ли правят духовни инвалиди. ЗВ