Стефан Н. АВРАМОВ
Надвечер сръбската чета ме отведе на една поляна сред гора, близо край село Крапа, гдето се бяха събрали много от сърбоманите от околните села. Там „сръбският“ народ чакаше да види великите гости. Руският и сръбският консули бяха тържествено посрещнати и акламирани съ „живио“.
Сръбският консул, по нареждане на Григор Соколов, почна да говори на събраните четници и селяни за сръбската слава, за Душана славний, за Стефан Уроша, за Марко Кралевик, за сияйната сръбска слава и за юначните войводи Григор, Тренко, Йована и др. Той пожела да види бугарашите. Освенъ мене, веднага бяха изкарани напред пленени четници от четата на Арсо Локвички и селяни, които са му давали прибежище. Отведоха ни по-близко до консулите. На зададения въпрос от страна на сръбския консул „Ща си ти?“, отговорих: българин - точно тъй, както отговори преди мене запитания бивш Арсов четник, името на когото не можах да узная.
Тогава консулът почна с исторически „данни“ и „доказателства“ да ни убеждава, че ние и всички македонци сме прави сърби и че сме заблудени отъ бугарашите. Обаче Григор Соколов му каза да не се занимава с нас, понеже сме били твърдоглави и не щял да ни убеди в истината. След много усуквания и нелепости, сръбският консул завърши с възгласа: „Живела Стара Сърбия!".
Аз имах силна вяра в руския консул и очаквах той да ме запита, та да мога да разменя мисли с него. Обаче впоследствие разбрах, че всичко е излишно. Даде се думата на руския консул който между другото каза, че на Балканите има славянско племе само едно - сръбското, че то трябва да владее Балканите и че Македония е чисто сръбска страна и че между сърби и македонци няма никаква разлика. А колкото се отнася до българите, те са от татарско произхождение, от ордата на Чингиз Хана.
В едно пререкание с руския консул, един от арсовите четници му заяви: „Дядо ми е бил българин, баща ми е бил българин, пак и аз, докато съм жив ще си остана българин!". Тая смелост на характерния българин смая всички. Силно нервиран от дързостта на тоя доблестен българин, руският консул завърши с думите: „Волята на царя Николая е да бъдете сърби", тропна с махмузите, каза куп нецензурни думи, като дурак и пр., след което се оттегли…"
(„Революционни борби в Азот (Велешко)
и Поречието" от Стефан Н. Аврамов, 1929 г.)