По поръка на гръцкия владика Германос Каравангелис, на 7. 02. 1906 г. андартският капитан Константинос Мазоракис, с прозвището Акритас, пише писмо до населението на селата Света Марина, Лековищица и Янчища.

В него ги „моли“ да не правят протести и предупреждава, че ще бъдат „убити: няма да бъдат пощадени и техните жени и деца; телата им ще разкъсваме на парчета“.

Краят на писмото: "Ще убиваме всеки, който не е с нас", издава решимостта на Акритас да повтори кървавото клане на старци и деца година по-рано, в Загоричане.

Писмото било предадено от селяните на войводата Лука Иванов, а по-късно изпратено до Балканския комитет в Лондон, за да добият представа в Англия за гръцкия терор.

В следствие на това, 50-членна андартска банда нахлува в с. Света Марина, за да наложи реда от „молбата“ на Акритас. С маски, андартите първо нахлуват в дома на председателя на местния комитет на ВМОРО. Тъй като го нямало, те насилили да отвлекат децата и жените. Дигнала се тревога из селото.

Селската милиция в състав 20 души, открива огън срещу "Христовите войници" и задържа нападателите до идването на милициите от Лековищица и Янчища. Като видели и нея, гърците почнали да бягат без всякакви правила за отстъпление и оставили пет убити андарти в т. ч. секретаря на четата им.

На другия ден станало ясно, че турския аскер бил из околните села и действал така, сякаш имало споразумение между командващия паша и капитан Акритас. Чак когато селяните се прибирали, войниците ги пресрещнали. Повечето успели да хвърлят пушките си зад храсталаците и плетищата, за да не бъдат обвинени, но пет души били хванати с оръжие и закарани във Воден. За чест на каймакамина, той ги освободил на следния ден.

„Аман от тези гърци!” – казвал той между своите хора, пише в своята повест със заглавие „Изповедта на един македонски четник“, за този случай писателят Алберт Сониксен. ЗВ