Ефим УШЕВ

Често се казва, че местните избори са най-важните избори. Това обикновено не се обяснява, може би защото е ясно за всички - с този избор ще живеем следващите четири години. Затова е важно да гласуваме. Избираме не каквото ни се иска или си представяме, че би било идеално, а най-добрата сред реално съществуващите възможности.

Ако в Златоград сме една малка извадка от състоянието на българския политически живот въобще, какво имаме за вота в неделя.

Имаме, разбира се, участници заради самото участие, белким вкарат един съветник, каквато е турската корпорация ДПС, явяваща се за първи път с кандидат-кмет и чисто тяхна листа. За разлика от досегашните участия на корпорацията, когато нейни членове влизаха в ОбС, разпръснати тук и там из няколко партийни листи, включително и такава на ВМРО…

Имаме, естествено, участници, които традиционно наричаме „едни и същи повтарящи се ударници“, които не могат да дишат без да са във властта и да вземат още една бюджетна заплатка плюс. Те не са трудни за разпознаване, защото са вечни и непрекъснати участници под едно или друго крило, за което си и плащат, за да бъдат включвани.

Какво още имаме – разбира се, един нахъсен и много озлобен текстилски избирателен център, който громи всичко и всеки пред себе си, било чрез тролски кампании в мрежата, където се възхвалява Вожда-благодетел, било чрез снимчици с по-прешни люде, с които да се прикрие някак незавидния досегашен имидж на предимно корупционен център.

Център, засилил се този път да глътне всичко, ако ли пък не успее всичко, то поне достатъчно много, та ако ще и да се позадави малко. За целта много жарко се използват всички средства, като звънене на събраните по списък телефони от „жертвите“ с юргани; продължава се раздаването на хавлии и халати, раздават се и петдесетаци и стотачки, където се наложи; включват се семейно-дъщерни милозливи сапунки пред камера, в стил "...тати е великият гетсби, ние не бяхме съгласни да е кандидат, ама той много искаше и ние решихме да го подкрепим..."

Продължава се парадирането със случили се уж „дарения“, които се изреждат дълго и подробно, което пък компрометира въобще актът на дарението като същност, което е неприлично да се изтъква, по-често е анонимно, нежели да се търси непременната полза от него, както сега в търсенето на власт. Или, казването на нещо като аз досега ви давах това и това, сега вие ми дайте властта чрез гласове, е перфектната корупция, образецът на общественото корумпиране и нечистоплътност!

А какво имаме още, което досега не знаехме?

Ами това, че в Златоград сме имали достатъчно много последователи на неделинския екскмет Стоян Беширов, възприели неговия известен лозунг, с който се прочу в цяла България - „Аз ще работя без заплата“… Така сега и нашите хора – ще работим, казват ни, без заплата. Само дето всички ние помним, че в края на мандата, „авторът“ на този слоган си взе наведнъж всички заплати накуп и остави общината си на ръба на фалита, без и окото да му мигне…

Имаме, освен това, и традиционното ляво и дясно, с една също така традиционна толерантност в отношението към другите, дошла може би от дългия престой във властта, научила ги и на 2, и на 200, и затова може би показаха малко „зъби“ с изнасянето на далавери за милиони, за които онези, готвещи се за „без заплати“, са прибирали доста дълго време, при това – по доста неприличен, или казано направо – по традиционно неприличен за тях начин…

И сега, без да ни е ясно какво ще имаме в неделя, предупреждаваме лековерния златоградчанин, че обещаното наистина не е като даденото, а даваното ви досега, било във вид на юргани или халати, било във вид на банкноти и откровени заплахи, че, видите ли, „ще знаем как сте гласували“ и тогава тежко ви, нищо няма да ви спаси…

Това е достатъчно унизително и долнопробно като отношение, и тогава, уважаеми, това единствено и само трябва да ви стимулира да излезете в неделя, като си повтаряте приказката за вълка, наметнал овча кожа, излезнал да поблее сред овцете, но след известно време овцете започвали да изчезват все повече; и че на вълк в овча кожа власт не се дава; да излезнете и се замислите преди това, че има едни неща, наричани човешко достойнство и себеуважение и следва да направим оня избор, който ще ни позволи и след това да не ни е срам – било от себе си, било от децата ни. А било и от това, че сме оставили общественото управление в зловещи и ненаситни ръце, което, практиката учи, не води и не носи нищо добро за всички нас и за общественото ни развитие като цяло.