+ Размислите на македонския българин Димитър Ризов, публикувани във в-к „Берлинер Тагеблат“ през 1917 г.

Димитър РИЗОВ

…Кое обаче е решаващо в този дебат: въпросът за народността на българите в Македония е решен чрез плебисцит. Да, с един истински и стриктен референдум, който турското правителство предприема под гръцки контрол между 1870 и 1876 г., тоест преди да бъде създадена българската държава. Този плебисцит се провежда въз основа на чл. 10 от Султанския ферман, с който се създава Българската екзархия.

В първата част на този член са изброени всички български диоцези, които са притежавали правото да имат български митрополит, а във втората му част се казва, че всички останали диоцези също имат право на български митрополит, ако един референдум констатира, че две трети от християнското население желае това. И въз основа на резултатите на тези референдуми почти цяла Македония получава правото да има български митрополити. Аз посочвам изключително красноречивия факт, че този плебисцит не само установи наличието на българско мнозинство сред "македонските славяни", а дори и мнозинство от две трети сред цялото християнско население на Македония. Може ли да има по-убедително доказателство за решението на въпроса дали "македонските славяни" са сърби или българи?

Въз основа на всички тези доказателства и факти, състоялата се в Константинопол през декември 1876 г. обединена "Европейска конференция", в която участваха всички велики сили, призна почти цяла Македония за част от независима България, към която бяха причислени и град Ниш и целият окръг с градовете Пирот и Враня. Когато през 1878 г. свърши Руско-турската война, между Русия и Турция се сключи мирен договор, в който сегашната защитница на Сърбия, велика Русия, призна цяла Македония с изключение на Солун за българска земя. И въпреки това Сърбия участва в настоящата война като съюзник на Русия, тоест Сърбия ще има претенции върху Македония, ако е сигурна, че Македония е населена с “македонски славяни”, а не с несъмнени българи,

След Берлинския мирен договор от 1878 г., който раздели Македония от България, българските македонци се почувстваха толкова нещастни от тази несправедливост, че започнаха да емигрират в България като в родната си страна. Тази политическа емиграция достигна невероятния брой от почти 300 000 души. Всички, които бяха в България, знаят какъв огромен брой македонци работят в администрацията, армията и обществения живот. Тези македонци участваха също в Сръбско-българската война от 1885 г., във войните от 1912 и 1913 г. и в сегашната война.

Българските македонци започнаха подобно на братята си от България през 1894 г. да проповядват и се борят за самостоятелност на Македония, която би послужила като свързващо звено между Балканските държави и би подготвила толкова бленувания от социалдемократите Балкански съюз. Е, сърбите бяха първите, които се проявиха като най-зли врагове на тази автономия. Защо? Защото бяха убедени, че бидейки мнозинство в страната, българите ще направят от самостоятелната Македония провинция с български облик, която по-късно, като Южна България през 1885 г., да се обедини с България.

А революцията на македонските българи от 1908 г. в окръг Манастир (Битоля), при която загинаха повече от 5000 революционери и повече от 200 български села бяха разрушени, какво доказва тя?

А Сръбско-българският договор за съюз от 18. 03. 1912 г. , с който Сърбия призна цяла Македония за българска сфера, с изключение на една част на север, която беше наречена “спорна зона” и за която Русия искаше да се произнесе като рефер?

Може ли след този договор още да се поддържа твърдението, че "македонските славяни" не са българи?

Също и гърците, които от векове предявяват претенции за Македония, никога не са признавали наличието на сърби в тази земя. Напротив, те винаги са защитавали принципа, че Македония е обитавана главно от българско говорещи гърци - bulgarophoni ellini...

(Ч. 3 от статия във в-к

„Берлинер Тагеблат“, 1917)