+ Размисли за новия документален филм на Милена Фучеджиева „Ваймар експрес“
Александър АЛЕКСАНДРОВ
Чух случайно сутринта простотиите и клеветите, които изрече Милена Фучеджиева за голямата българска писателка Фани Попова-Мутафова в разговор с Георги Любенов за нейния документален филм „„Ваймар експрес“. Разбра се, че в него Попова-Мутафова е представена като пропагандатор на нацистка Германия. Странно. Нямаме филм за писателите съветски подмазвачи и слуги на тоталитарния комунистически режим, между които бе и таткото на авторката на филма, но ухулваме съпругата на друг голям модерен български писател – Чавдар Мутафов. До 1944 г. Попова-Мутафова е най-популярната и най-четена писателка в България.
А това е времето, когато хората не са били идеологически инжектирани и са разбирали от истинска литература. Не знам дали във филма е разказана историята на един роман, известен със заглавието „Време разделно” и с „автор” Антон Дончев. В своя посмъртно издаден дневник писателят Йордан Вълчев твърди, че истинският негов автор е Фани Попова-Мутафова, но поради забраната след 9.09.1944 г. да публикува, той е попаднал в угодническите кунки на бъдещия мастит комунистически академик Дончев, който превръща една дълбоко драматична история в послание на омразата, пригодено за осъществяване от комунистическата партия на отвратителния Възродителен процес срещу българските мюсюлмани. Но да не се отклонявам.
Милена Фучеджиева е възмутена от това, че Фани Попова-Мутафова е посетила Германия през 1941 г. и се е възторгвала от това, което е видяла. Но същото по същото време пише и друг голям наш писател - Димитър Талев. Той се възторгва от „днешна Германия“, предвождана от „велик син“, който е възродил „отпадналия ѝ дух, просветлил ума и съзнанието, пробудил гордостта и всички тия нравствени сили“. Това е Германия на „един войник от миналата световна война и на националсоциализма“, това е „възродена Германия“. Пише това Талев, защото според него за българите Германия „не е съвсем чужда, непозната страна“. В очерка си „Германия“, публикуван във вестник „Зора“ на 24 и 28 октомври 1941 г., той обяснява защо мисли така. Защото „...има нещо сродно в съдбините на германския и на нашия български народ, а това освобождава ума и сърцето на българина от всички ония предразсъдъци, лъжи и клевети, с които забулват истината за Германия нейните многобройни врагове“. Големият писател вижда в Германия родината на Фридрих Велики, на Бетховен и Гьоте. И завършва със следните възторжени думи, написани след пътуване до Берлин: „В мрака на стария свят се раждат нови, светли рицари и в техните сърца гори духът на Германия. Те ще победят. Моята родина ги благославя.“
И сега, каквото и да говорим, е ясно, че Димитър Талев и Фани Попова-Мутафова са по-талантливи писатели от Дико Фучеджиев, таткото на Милена Фучеджиева. Дико Фучеджиев става кандидат-член на ЦК на БКП на XIII конгрес на тази престъпна, според българското законодатество, партия. Годината е 1986 г. и в СССР вече бе започнала да си пробива път истината за престъпленията на съветската комунистическа партия. Но Фучеджиев не е забелязал тази истина. И става част от номенклатурното котило на слугинската на Москва Българска комунистическа партия. Това е морално падение. За такова падение трябва да има филм, а не клеветнически пасквил като този за Фани Попова-Мутафова, в който дори се говори ласкаво за убийците от престъпния „Народен съд”.
Мисълта ми е, че не е била само Фани Попова-Мутафова. През войната Димитър Талев посещава два пъти Германия. За първата си визита разказва в цитирания очерк „Германия“. Вторият път е, когато заедно със Светослав Минков, Ангел Каралийчев, Теодор Траянов, Фани Попова - Мутафова и други наши писатели посещава Ваймар за участие в Общоевропейския конгрес на писателите, организиран по лична инициатива на Адолф Хитлер. Негова е идеята за създаване на „Европейски съюз на писателите“. Това е явно и „сюжетът” на „Ваймар експрес”. Добра идея. Наистина, защо да няма такъв съюз? Може би негов член ще се става по-трудно, отколкото се става член на писателския съюз у нас? Ще има критерий за европейско качество на произведенията. Ще се иска доказателство за талант. Но точно това участие на Талев, както и споделените след него впечатления в печата, стават причина на 18 октомври 1944 г. той да бъде арестуван от новата престъпна комунистическа власт и без присъда хвърлен в Централния софийски затвор. Там остава до края на март. Междувременно е изключен от Съюза на българските писатели с решение на неговия Управителен съвет с Протокол № 4 от 14 ноември 1944 г. Обвинен е, че е „писал фашистки статии във в. „Зора“.
В същото е обвинена и Фани Попова-Мутафова. Заедно с тях от Съюза са изключени още 27 български писатели. Всички те са заклеймени като „фашисти“. А сигнал за репресията срещу тях дава зловещата статия на Борис Делчев „Фашизмът в нашата литература“, публикувана в бр. 15 на вестник „Работническо дело“ на 4 октомври 1944 г. От нея Димитър Талев научава, че е писател с „фашистки облик“, който се е опитал да „изгради художествени произведения върху фашистка основа“. „Фашистко“ се оказва и творчеството на Фани Попова-Мутафова, Чавдар Мутафов, Павел Спасов, Райко Алексиев, Ненчо Илиев, Йордан Бадев и Владимир Василев. Някои от така заклеймените вече не са между живите. Те са убити веднага след 9.09.1944 г. без съд и присъда от тези, в чиито „стройни редици” се влива таткото на Милена Фучеджиева. Други от наклеветените предстои да бъдат осъдени на смърт. Книгите им са включени в забранителен списък. Започват да ги изгарят. Но с какво словото на тези писатели е било опасно за новите властници? Само с едно. То е било свободно и талантливо слово.
Недостойно е наследниците на слуги на комунистическия режим, отвратителен като нацисткия, да клеветят посмъртно личности като Фани Попова-Мутафова. Но нека да е ясно. Техните клевети и лъжи няма да ги смалят в нашите очи. А само ще ги издигнат още повече.