+ „…Жителите на Охридското каймакамство са ония, които бленуват за възстановяването на една българска православна патриаршия в Охрид…“

В отговор на писмото на Баум от 28 април 1861 г. докладва, че Димитър Миладинов е ратувал не за уния с римския престол, а за независима от фанариотите православна църква. Сведенията на Павек не отговарят на истинското положение. Българите от Охрид искат не уния, а възстановяване на българската патриаршия.

„…Като се позовавам на почитаемото Ви нареждане от 28 април, в състояние съм да докладвам на Ваше Благородие, че Негово Превъзходителство Абдул Керим паша поверително ми даде за преглед писмата и книжата на задържания учител от Струга Миладинов, които с незначителни изключения от написани на гръцки писма, са писани на познатото ми българско наречие с кирилица; от тях добих твърдото убеждение, че г. Миладинов до момента на задържането е работил най-действено не за уния със светия римски престол, а за отцепването на българите от гръцката патриаршия и за създаването на една отделна българска православна черковна общност.

Установен от личния преглед факт е, че Миладинов е провел между своите съотечественици подписка за събиране на пари за строежа на православна българска национална черква в Цариград; в писмата си той говори с жар за отделянето от гръцката патриаршия, докато нито с една-едничка дума не споменава за уния с Рим. Поради това не мога да не отбележа, че високопреосвещеният католически архиепископ в Цариград е бил неправилно осведомен по отношение на Миладинова; нещо, което още повече ми прави впечатление е, че г. Льо Павек в началото на задържането на същия, лично ми направи намек, че Миладинов наистина работи за отделянето на българите от гръцката патриаршия, но не и за уния.

Същият език държа пред мен довереният нему човек, българинът Манчович, който живее като български учител при лазаристите, и който преди задържането си окачествяваше Миладинова направо като агент на руското черковно дело.

Дотук са фактите. Ако сега г. Манчович, който по-късно бе задържан с още двама тукашни млади мъже, изведнъж разправя, че през късото време на неговия общ с Миладинова затвор е разубедил последния и го е спечелил за унията; ако след това г. Льо Павек идва бързо при мен с известието, че Миладинов станал внезапно униат и следователно аз, тъй като съм в приятелски отношения с Абди паша, трябва да го освободя от ареста; ако накрай г. Льо Павек, понеже не мога да удовлетворя неговото желание, пише за това на високопреосвещения католически архиепископ в Цариград и описва Миладинова като агент, действуващ в интерес на унията със светия римски престол, то това са за мен неразбираеми неща, с които обаче интригуващият г. Льо Павек не свърза някакво нечестно намерение, а желание само да оправдае дългогодишния си неуспех в привличането на българите към католическата черква.

Доколкото съм в състояние да преценя характера и черковните стремежи на българите, то тъкмо жителите на Охридското каймакамство са ония, които най-малко мислят за уния, а, напротив - от пристигането на руския консул тук, повече от когато и да било бленуват за възстановяването на една българска православна патриаршия в Охрид“.