+ Писмо до задграничното представителство на ВМРО от 1926 г. изразява недоволство от българското правителство и Организацията в отношението им към българите зад граница

До ЦК и ЗП на ВМРО, София, 26 юли 1926 година

Писмо от секретаря на Битолския окръг Перо Шанданов до ЦК и ЗП на ВМРО след завръщането му от Албания през лятото на 1926 г.

Строго Поверително!

До Ц[ентрални]я Комитет и Задгр[аничното] Представителство ВМРО.

Донесох устно на некои от чл. чл. на Ц-я К. и З. П. за причината на моето връщане и за положението в Албания. Иска ми се да вервам, че тоя важен въпрос е обсъждан с нужното внимание и бързина, защото неразривно е свързан с дейността на ВМРО в Бит[олски] Революционен окръг.

В свързка с многото и разнообразни положения, в каквито се намира горния въпрос, считам за дълг да обърна особено внимание на следния факт: Сега се разрешава в Албания въпроса за малцинствата. Под албанско владение се намират около 22 македонски села, населени изключително с българи. Сметам, че българското правителство съгласно мирните договори е длъжно да се погрижи за съдбата на тия села. Понеже повдигането на тоя въпрос от страна на българското правителство би предизвикало буря от негодувание сред сръбските политически кръгове, мисля, че българското правителство в желанието си да не дразни сръбското, нема да го повдигне горния въпрос.

Обаче разрешението на тоя въпрос в полза на населението е от големо морално и тактическо значение за нас, поради което ВМРО е длъжна да се намери с всичката си енергия и мощ, за разрешението на тоя въпрос. Не стори ли това, сметам, че ВМРО напуска позициите, които са начертани от общия конгрес. Сметам още, че тя е абсолютно безсилна /или по некакви непонятни мен съображения иска да се представи за такъв/, щом не може да защищава позиция като горната, или пък е в пълен плен на управляющите днес България. Защото, ако ние влезнахме, т. е. ВМРО, в кърваво стълкновение с дружбашката власт, само задето последната се явяваше като пречка за целите и действията на ВМРО, сметам, че не можем да останем хладни зрители на последните действия на сегашното българско правителство, защото ще бъдем осъдени и от историята и от поколенията.

При това положение на нещата за мен се явява вече въпрос на съвест и революционна доблест: дали бих могъл да остана и занапред член или пък съчувственик на ВМРО, която е на път да дерелира от решенията на общия конгрес, вписани в общата конгресна резолюция.

Сметам, че това мое мнение се споделя и от други членове на ВМРО и при това заемащи отговорни постове. За това, моля двете върховни тела на ВМРО да обсъдят по-обширно редицата изникнали въпроси и с едно устно или писмено изложение да ни осветлят по всички важни въпроси, за да не осъмнем некой ден в страшна безпътица: едни с вериги в подземията на затворите, а други с пронизани тела.

С другарски поздрав,

П[етър] Ш[анданов]

26-VII. [1]926 г."

(На снимката: Перо Шанданов през 1921-1922 г. в София)