+ Българските църковно-училищни общини в Македония са отпреди Екзархията, която е създадена през 1870 г.

Петър ГЕОРГИЕВ

 

Днешните македонисти лъжат и заблуждават, че причината за създаване на български училища в Македония е Българската еказархия. Македонистите забравят, че още преди създаването на Българската екзархия македонците създават Български църковни общини, основната задача на които е била „да следи и наблюдава църковноучилищните дела”.

 

Тези общини са се наименовали Български и са създадени от македонските българи. Мемоарът на Българските църковно-училищни общини в Македония от 20 май 1878 г. е протестно обръщение на македонските българи към Великите сили, с искане за прилагане на Санстефанския договор и неоткъсване на Македония от новосъздадената българска държава. На Мемоара ясно личат надписите „Българска община”. На печата на общината във Велес е изписана годината 1845, петнадесет години преди създаването на Екзархията. В султанския ферман за създаване на Екзархията са посочени само две епархии в Македония – Кюстендилската и Велешката епархии. Член 10 от фермана разрешава и други, неупоменати във фермана епархии, да бъдат признати за български, ако най-малко 2/3 на християнското население в нея го желае. Съобразно този параграф се извършва референдум в Македония под контрола на турските власти и Вселенската гръцка патриаршия.

Резултатът от този референдум е включването на голяма част от Македония в границите на Българската екзархия. Това са Скопска, Охридска и Битолска епархии.

От Македония за Учредителния църковно-народния събор, свикан в Цариград през 1871 г., са избрани: Костадин Шулев от Велешка епархия; Георги Гогов от Воденска епархия, Димитър Ангелов от Кюстендилска епархия, Апостол Поликарев от Кюстендилска епархия, Коста Сарафов от Неврокопска епархия, Михаил Манчев от Охридска епархия, Тодор Кусев от Пелагонийска епархия, Симеон Груев от Скопска епархия, Иконом поп Георги от Скопска епархия, Тодор Тилков от Струмишка епархия.