(Из книгата на Джеймс Ф. Кларк „Американците откриват българите - 1834-1878“)

Книгата разказва за американските мисионери на Балканския полуостров. Част Първа, глава 6. - „Американците откриват българите в Македония“, заслужава да бъде цитирана дума по дума. Но т. к. постът ще стане твърде дълъг, посочваме само някои извадки.

„... Моята цел е просто да отбележа кога, как, къде и защо американците срещнали българите в Македония, и може да бъде казано, че те буквално се натъкнали на тях.

През XIX в. стандартна практика било под „България“ да се разбира „Същинска България“ (Bulgaria Proper) между Дунав и Балкана (Стара планина); Румелия (или Тракия) – на юг от Балкана; и Македония – на запад, но най-неопределена.

... докладът на Шофлър потвърдил, че ареалът на запад от Солун се състои от български села.

...През 1832 г. на път за Белград, по същия начин той (Бенджамин Баркър) наблюдавал българско население между Солун и Ниш.

... Според Хамлин и неговите български източници, половината от българите били на юг и запад от „Същинска България“; други разделят българското население поравно между Същинска България, Румелия и Македония. (Хамлин до Андерсън, Бебек, 18 май 1857 г.)

Обща практика за мисионерите била да правят продължителни обиколки из околните територии и надлежно да регистрират в доклади своите открития. Тези пътувания често достигали до Македония. Те никога не намерили там македонци.

... През 1871 г. Уилям Лок прекарал тридесет и седем дни, посещавайки Кюстендил, Паланка, Куманово, Скопие, Велес, Радовиш, Прилеп, Монастир, Водена, Солун и обратно през Серес, Неврокоп и Банско. Той заключил, че „българите като нация се събуждат за нов живот и мощ.“ ... Беърд и Е. У. Джени, двамата нови мисионери в Монастир, би трябвало да учат български, вместо турски и гръцки.

През 1873 г. била основана мисията в Монастир, а двадесет години по-късно и Солун отново бил зает (където мис Стоун се установила през 1901 г.), защото той бил „център на твърде многобройно българско население.“... Преди Македония да стане „Въпрос“, американските мисионери не долавяли някакви съществени различия между България и Македония, освен едно: съществуването на западен и източен български „диалект“.

... В Прилеп, с българско мнозинство, български говорели и турци, и българи; във Велес, с турско мнозинство, всички говорели български; в Скопие всички говорели западен български диалект, но модифициран от сръбския език; мнозинството в Куманово и Паланка говорело български. Екипът на Ригс и Байингтън продължил проучванията си на изток.

Никога американските мисионери не са гледали на славяните в Македония като на нещо друго, освен като на българи.“