Атанас ФИЛИПОВ

„Но ако станеше днесъ даскалъ Камче, ще намѣри ли Ваташа сѫщата? О, не, тя е изпаднала, тя е надиря въ всичко! Нѣма вече онова производство на сапунъ, свѣщи и вино.“ Тези въпрос и отговор си задава българският учител Петър Иванов в с. Ваташа, в далечната 1895 г.

Бедни ми, бедни, даскал Петре, какво ли би отговорил днес ти, сеел българщината, от времето на даскал Камче Наков преди 200 години и 130 години след теб, ако станеше и видеше как Ваташа от български просветен център, стана център на антибългарската пропаганда в родната ни Македония?! Но нека даскал Петър Иванов ни разкаже за онова време, с това, което е записал: „Центра на ученностьта въ Тиквешко прѣди години е билъ въ Ватоша. При Ватошкитѣ бълг. учители сѫ получавали въспитание много ученици и отъ околнитѣ села. Много интересно е туй, че всичкитѣ членове на тогавашната Ватошка интелигенция сѫ били църковни пѣвци; тѣ сѫ бивали хюкюматски аази, били сѫ и членовe на владишкий съвѣтъ в Струмица. Обучението по църковно-славянский езикъ въ Ватоша датира отъ незапаметно време и горѣщо се е пазило. Такъва е била Ватоша, когато се е подвизавалъ въ нея даскалъ Камче Наковъ, тозъ старъ труженикъ въ полето на народната българска книжевност.

Всрѣдъ богатата Ватошка природа даскалъ Камче е настройвал пѣвческото си гърло и е развивалъ своя книжовенъ талантъ. Не зная как и защо, но азъ мисля, че Ватошката природа благоприятствува за развивание на гласа: ватошани се отличаватъ съ гласове. Но ако станеше днесъ даскалъ Камче, ще намѣри ли Ватоша сѫщата? О, не, тя е изпаднала, тя е надиря въ всичко! Нѣма вече онова производство на сапунъ, свѣщи и вино. За сега най-първъ поминъкъ на Ватошани е зидарството. Самото му природно величие – дърветата, напослѣдъкъ взе да се унищожава, особенно овощнитѣ дървета. Впрочемъ пак има нѣща, които ще успокоятъ духа на покойния даскалъ Камче:

1) Българското училище съ 170 ученика: 120 момчета и 50 момичета, распредѣлени в четири отделения и една забавачница, съ двама учители и една учителка;

2) Урѣжданието на народнитѣ църковно-училищни работи отъ една централна бълг. Община, въ състава на която влизатъ Кавадарчани, Ватошани и Неготинци, засѣдающа въ Кавадарци, рѫководена от единъ прѫдседателъ и зависяща отъ Н. Блаженство Екзарха, и най-после,

3) Горѣщото родолюбиво чувство на потомците му, което напослѣдъкъ заявиха по единъ най-краснорѣчивъ начинъ“.

По надолу даскал Петър разказва историята, как двамата селски свещеници били подмамени и оскандалени от преминалия към сръбската пропаганда син на бившия председател на българската община в Кавадарци, свещ. Атанас Ризов. От срам свещениците не слагат 3 месеца епатрахил и „…не бѣха нето съ гълѫбитѣ гълѫби, нето с вранитѣ, врани. Народа ги опрости едвамъ съ посрѣдничеството на Н. Всепреподобие Йер. Методий, прѣдсѣдатель на общината, до когото бѣха подали прошение, съ което признаваха заблуждението си.“ (П. Ивановъ, Ватоша 1895 г.)

Днес нищо няма, с което да бъде успокоена душата нито на даскал Камче Наков, нито на даскал Петър Иванов. Нито има срам у българомразците във Ваташа…

(На снимката е 150-годишната сграда

на българското училище във Ваташа,

която помни поколения българи)