Данаил КРАПЧЕВ

Съкрушени от резултатите на Ньойския договор, ние, българите не се отнесохме с достатъчна почит към покойния председател на Съединените щати Уилсон. Неговите четиринадесет точки, които съвсем не легнаха в основата на договорите за мир, разочароваха от личността му не само нас, българите.

От мемоарите на покойния Лансинг, американски държавен подсекретар и втори делегат, се знае, че американската делегация е имала ясна представа по въпросите, които засягат българския народ. Въпреки това, Уилсон, ласкан и изигран главно от покойния Клемансо, не можа да прокара американското гледище не само по българските въпроси. Между впрочем, за разочарованието от личността на Уилсона много допринесе и неговият външен министър Лансинг, който в своите мемоари го рисува като слаб и суетен, страхуващ се да не го затъмни вторият американски делегат. От новите документи, обаче, които рано или късно ще видят бял свят, ще стане ясно, че покойният Уилсон има една голяма заслуга към България и българския народ. Той е осуетил разпокъсването и на сегашна България.

Г-н Венизелос, в съгласие с румънската и сръбската делегации, е изработил един план за подялбата на България между Гърция, Сърбия и Румъния. В общи черти той е следният: България се разделя на три „автономни” области. Границата на първата област, която е трябвало да бъде под протектората на Гърция, върви по една линия от Неврокоп до нос Емине, с център Бургас. Втората „автономна” област под протектората на Румъния започва от Емине до Видин, с център Русе.

Останалата с център София - под протектората на Сърбия.

Нашите съседи са успели да спечелят за този проект не само покойния Клемансо, а и Лойд Джордж, който сега е партизанин на една ревизия на договорите за мир. Когато Венизелос, така добре нарисуван от Лансинг в мемоарите му, се явил със своя проект за подялбата на България, той срещнал решителна опозиция от покойния Уилсон.

Председателят на Съединените щати заявил на гръцкия пръв делегат, че той, Уилсон, по-скоро ще напусне конференцията и Париж, отколкото да се съгласи на подялбата на един народ със самостоятелна държава и минало.

Покойният Уилсон е спасил България, която му дължи голяма признателност.

(В. „Зора”, София,

 4 август 1930 г.)