Иван Дичев е роден през 1921 в Пирдоп. Семейството му се преселва в София през 1928 година, а през 1933 г., баща му умира и Иван Дичев работи като хамалин, за да издържа себе си и майка си. Учи в Свободния университет в София от есента на 1943 до лятото на 1944, когато е мобилизиран. Служи като подпоручик в Моравско, Сърбия, и в България.

 

На 7 октомври 1944 г. е арестуван от Държавна сигурност. Арестът му заварва Иван Дичев току що оженил се, а детото му, Росица, се ражда, когато над него тежи заплахата от смъртна присъда. Обвиняем е в първия военен процес на четвърти състав на народния съд заедно с генералитета на българската армия. По време на процеса войниците му свидетелстват в негова полза. Получава доживотна присъда. Амнистиран е през 1950.

Работи като хамалин и черноработник до пенсия. Пише стихове, есета, аналитични статии, превежда от немски, особено увлечен е от Шпенглер.

Умира през 2002.

Приложените негови творби са "преживели" дългогодишно "самоарестуване", за да не попаднат в ръцете на следящата го Държавна сигурност. Двата щателни обиска, които служители на ДС извършват, не успяват да открият онова, което Дичев би платил твърде скъпо. Първите му публикации са след 1989. Единствената негова книга е "Мъст и печал", издадена през 1999, откъдето вземаме стихотворението по-долу, писано през 50-те години на 20 в.

 

Иван ДИЧЕВ (1921-2002)

 

РУСИЯ

 

Ти си тъмна страна, ти си вечна народна каторга,

леден вятър от изток, що вее наред векове.

Ти си врящ инкубатор на диви, безчислени орди,

всеки път що нахлуват в Европа с огън и меч.

 

Ти си Азия, цялата: похот, жестокост и завист.

Азия с жълти, изострени скули и скитски очи,

дето помним с набезите хищнишки на Светослава

и за сетен път срещнахме пак в септемврийските дни.

 

Времената менят се, но ти си все тъй неизменна:

гдето стъпиш - тревата не никне и ужас цари,

а целта ти заветна е все: Заддунайска губерния,

безразлично дали Николай или Сталин в Кремъл седи.

 

С колко кръв и злато своя път към Егея трасира!

Няма къща без креп за паднал тук "фил" или "фоб",

брат над гроба на брата с чудовищно нагъл цинизъм

неведнъж ли праща да играе юдинско хоро?

 

Като някаква гибелна сприя на Девети ти сви се

и зачерни просторите светли пред нашта страна,

а децата в утробите майчини чак за бащите си писнаха,

че вести "свободата" Толбухин с куршуми в тила.

 

Ти си душна мора, ти си диво и сляпо безумие!

Твойто име открай е на робство и глад синоним.

Ти си зъл скорпион, настървено кръвта ни засмукал,

ти си кърлеж, да! - Кърлеж до смърт в снагата ни впит!

 

Ние се гърчим от болка в твойте прегръдки железни,

и дъхът ни замира, и мраз в наш'те жили пълзи,

и масиран удар от атом за нас е спасение,

пък макар да угаснем при него и ние сами...

 

О, Русия, Русия, ти наша съдба и прокоба!

Земен пъкъл с фасада в стар потьомкински стил!

Бяс на диви химери, развихрен над шеметна пропаст

ти, убийце разплута, проклета навеки бъди!

 

(Из книгата „Мъст и печал“,

изд. „Нов ден“, 1999 г.)