+ Писмо на българския поет Кирил Христов до руски писател

Знаете ли вие, дръзки господине, какво всъщност дължи българския народ на православна Русия? Слушайте какво!

Българският народ брои днес едвам четири милиона измъчени хора. Ако той, след падането си под турците, бе останал само сто души, плодейки се най-умерено, т. е. удвоявайки се в 30 години, за 510 години трябваше да бъде 13 107 200 души.

Обаче ние не сме били по-малко от милион, милион и половина, дори след всички кланета.

Нека се помъчим да разберем, какво стана с класическия народ на славянството? Кой го изтреби? Ако вие, руски писателю, не познавате българската история, поне руската не познавате ли?

Не знаете ли нищо за многобройните войни, които Русия е водила с турците в стремлението си към Цариград? Екатерина, Павел I, Николай I, Александър I, Александър II - всеки от тия руски владетели е воювал по еднаж и по дваж с Турция, минавайки през България и причинявайки най-велики бедствия на българския народ.

Зададат се руски войски, оголят народа, войната разори села и градове, бият се с турците, доде застуди и хайде през Дунава, на зимни квартири.

А какво става с беззащитното християнско население в прекосените тъй безсмислено нататък и насам български области?

Вие, господине писателю, който чувате и виждате през пространството сърбите, не чувате ли през времето писъците на стотина хиляди български жени и деца, минали под нож, не чувате ли техните проклятия, не виждате ли потоци кърви, които вопият към Бога възмездие за турци и руси?

След първите една-две войни картината става по-ужасна. Щом се чуе, че идат руси, неизгледни тълпи българи от южна Тракия хукват като от чума към Мала Азия, в чиито пустини неизкланите от разярени турци изчезват асимилирани от гърците.

А свърши ли се войната и потеглят ли русите пак назад - други стотини хиляди клетници от Северна България и Добруджа хукнат след тях през Дунава, с колята си, с воловете и биволите си, със стадата си, и тоже изчезват в Румъния, в Бесарабия, в Банат.

Не ще съмнение, че повечето от най-привързаните о родната земя минават пак под ятаган на низами и башибозуци, или измират от неминуемите спътници на войната - мизерия и болести.

Изтреблението на българския народ е тъй страшно и тъй очевидно, че при възцаряването на Александра II то почва вече да тегне на руската обществена съвест.

Никой не е причинил такива беди на българския народ, каквито му са причинили русите!

КИРИЛ ХРИСТОВ

(„Бурни времена – 1913-1916“)