+ „…Русите обещаваха с уверения, давани и на нашите бащи, но измамиха много прости хора, неспособни да проникнат в руската политика…“
(Изложение на Архимандрит Неофит до Високата Порта - Цариград, август 1844 г.)
Нашите деди, които са живеели под мирното отоманско господство, са били винаги жертви на гръцката и руската политика. Едните са се стремели при всеки удобен случай да ни направят свои съучастници и да ни въвлекат в своите планове и дори да ни направят гърци, ако това би било възможно; вторите са се стремели да ни направят свои привърженици, като едноверци и еднородци, говорещи на славянски език, проповядвайки ни, че те полагат усилия да обединят всички славяни около Руската империя, правителството на която ще ги покровителствува.
За тази цел Русия във всичките си войни срещу Отоманската порта, в стремежа си да напредва все повече към центъра на България, заявяваше, че като закриля всичките славяни, тя иска да ги освободи от отоманското иго и им предлага своята подкрепа. Ние отбелязваме, че тези руски обещания са оказвали въздействие върху умовете на славяните по времето на Екатерина и че нашите братя, които не са разбирали руските намерения, са се радвали и признаваме, че също сме изпитвали това чувство по времето на Александър и на войната срещу Портата през 1807 и 1810, когато руските войски нахлуха в България отсам Дунава.
Ала след завземането на Русчук, Свищов, Ряхово и други крайдунавски градове, когато генерал Кутузов и други преселиха българите, живеещи в тези земи, във Влахия на отсрещния бряг на Дунава, без дори да им оставят необходимото време да вземат със себе си своето имущество, когато те опожариха бедните им къщи с всичко в тях, без никакво внимание нито милост към тези славяни, на бащите на които са обещавали, че Русия желае да възстанови славянската народност и да я закриля – ние започнахме да се съмняваме. Очите ни се отвориха за същността на руската закрила едва по времето, когато нашите сънародници в Молдавия и Влахия, оставени без всякаква подкрепа и съчувствие, са били принудени след сключването на мира да се завърнат всеки в родното си място и да издигнат сами своите къщи върху пепелищата.
Тогава ние разбрахме, че съвсем не влиза в руската политика да ни върне свободата, а по-скоро да ни превърне в роби и да ни подчини под своята власт, което ние не бихме понесли. Високата порта призна, че това действие се дължеше на руската и на гръцката политика, когато Ипсиланти пристигна от Русия в Молдавия и Влахия и когато гърците въстанаха в архипелага и следвайки своя план, превзеха Морея, остров Крит. В планината Атос, благодарение на укрепените манастири и на тесния проход, те са се надявали да си възвърнат и да запазят независимостта си. Въпреки че България нямаше никакво споразумение с гърците, това не попречи тя да бъде обложена с тежки извънредни данъци за издръжка на войските на империята, данък, носещ наименованието „Мореа параси“, който тя плащаше почти 10 години; тя беше презирана от всички чиновници, управители и дори отблъсната от всички свои османски съседи и поради всичко това тя не можеше да се освободи от влиянието на гръцките деспоти, които под маската на религията и под разни предлози потискаха българите с омраза, тъкмо за това, че те не поискаха да се борят заедно с тях в тяхното въстание, заради което българите търпят сега гнета както на гърците, така и на Патриаршията, чак до днес.
След гърците дойде втора немилост за българите - в момента, когато избухна руската война срещу Високата порта, тъй като всичко, което се беше случило в 1810 с дунавските българи, се повтори с още по-голяма ожесточеност през 1828-1829 с жителите от Сливенския, Ямболския и Карнобатския Балкан и други места, чак до Адрианопол, на които
русите обещаваха и потвърждаваха същите
уверения, каквито са давали на нашите бащи
Те измамиха много прости хора, неспособни да проникнат в руската политика, нито да знаят, че европейските обстоятелства не позволяват да стане това, а и лишени от възможност да останат в родните си места; въпреки всичко те подтикнаха българския народ, от една страна, с привличане чрез народността и, от друга страна, чрез омраза към Високата порта, на която народът винаги е останал верен, всичко това с цел да предизвикат враждебни действия и преследвания срещу мюсюлманите, за да се проявяват като техни врагове, та след сключването на мира българите да бъдат принудени от турските преследвания да се преселят в Бесарабия под руско господство, където им обещавали големи облаги и дружеска закрила.
Българите се оставиха да бъдат въвлечени и повече от 20 000 семейства от околностите на Адрианопол, от Балкана и от крайдунавските земи [се преселиха]. За да може този проект да успее по-добре, увлякоха дори Адрианополския митрополит, с обещание да му дадат висок сан в Русия.
Намирайки се по това време в Свищов, аз бях изпратен от Мухафис Нури ефенди паша в Сливен, за да узная за съдбата на тези българи и да ги отклоня, ако е възможно, от това преселване отвъд Дунава, но всичките ми усилия да попреча на бягството на Адрианополския митрополит не оправдаха надеждите на многото приятели и привърженици на Високата порта. Трябва да се добави, че генерал Дибич беше взел предпазни мерки за преминаване на българите през Джакдже Томарова(?), прехвърлянето им на руска земя и да се попречи на тяхното завръщане. Но когато стигнаха в Бесарабия и видяха колко безплодна е там земята, поискаха да преминат във Влахия, едва тогава с големи мъчнотии и при нечовешки обноски към тях Русия ги остави да се завърнат.
Като искаха да подтикнат населението от Горна България към изселване, русите спечелиха владиката от Враца, който избяга през Ряхово в Букурещ с цялото си имущество. Населението не съжаляваше за заминаването на владиката, когото мразеше, защото той го подтикваше към вражда срещу турците. Българите, които бяха избягали във Влахия, доведени до крайна нищета, замолиха също Високата порта да се завърнат в отечеството си. Те бяха посрещнати с човечност и внимание от турското правителство и от османлиите – веднага щом пристигнали в Русчук, Саид Мирза паша от Силистра ги снабдил с всичко, от което са имали нужда – храна, добитък, материали, каруци за превоз и т. н. Тогава жителите край Дунав и от Балкана разбраха коварството на руската политика, скрито зад привидното приятелство, зад думите за народност, религия и закрила.
От това време датира нашето убеждение за злонамереността на руските подстрекателства и оттогава ние търсим само бащините грижи на султана, на когото ние дължим своята искрена вярност. Гръцката политика отдавна се мъчи да въведе в България чисто гръцки учреждения, като прави всичко възможно да въведе гръцки език в българската литургия. Това се прилага във Филипополис, Татар Пазарджик, Сливен, Търново и т. н., които имат почти напълно гръцко духовенство и са вече проникнати от гръцките стремежи.
Българите са възмутени от това, че се държат учители гърци сред българско население, понеже тези учители насаждат у младежта идеали, които подкопават устоите на империята, като внушават на всички, че правителството на Негово величество се ръководи от гръцка политика. Известно ни е също така, че княз Воронцов, губернатор на Одеса, по предложението на натурализираните в Русия българи, е отпуснал четири държавни стипендии на Одеския лицей за младите българи, които идват от Турция. Родителите, като съвсем не предвиждат лошите последствия от това обучение в чужбина (в Русия), продължават да смятат тези действия за спасителни и благотворни. В този момент там се намират повече от двадесет млади българи, които са напуснали наскоро страната си. Повечето от тях се намират там вследствие на внушението на гръцкото духовенство изобщо и по-специално на митрополитите, които искат на всяка цена да внушат на българите, че руският император е единственият закрилник на Източната църква. Гръцкият патриарх и цялото духовенство не престават да се хвалят с това, че русите били склонни да признаят тяхното превъзходство в случай на нужда. Русия добре познава тази слабост на гърците и добре умее да ласкае тяхното честолюбие; вследствие на това никой духовник, монах или който и да било друг не може да стъпи на руска земя, без да има специалното разрешение на патриарха.
Ние се намираме в такова положение,
изправени пред гръцката и руската политика,
че ако Портата не вземе необходимите мерки за предотвратяването на тези затруднения, дори и самата Порта може да се изложи на известна опасност. Има много гръцки и руски тайни пратеници, които кръстосват страната, като се представят за едри и амбулантни търговци и за пътници, които обаче намират твърде малко приятели или последователи с изключение на порусените владици, което е истинска опасност за Високата порта.
Например няколко дена преди пристигането ми в Цариград, беше дошъл някой си Грегориевич, който се представи за професор в Одеса и има намерение да обиколи България и да стигне чак до Атон; при пристигането му в Цариград един от моите познати ме посъветва да се присъединя към господин Грегориевич и да пътувам заедно с него в качеството на водач, като за тази услуга аз ще бъда напълно освободен от патриарха чрез посредничеството на г-н Аристарки, шарже д’афер на Влахия. Аз не исках да приема това предложение, убеден, че това е несъвместимо с благото на моята страна и че това е против интересите на Великата (Високата – бел. ред.) порта, на която аз съм верен поданик. Ето един руски политически деец, който иска да се представи на българите от Тракия като носител на щастливо бъдеще.
Той не ще пропусне да възхвалява своя император, да доказва привързаността на своя владетел към българите и желанието му да събере всичките славяни под господството на самодържеца; той ще говори на простия народ, че неговият император е покровител на всички народи, които изповядват християнството, ревностен закрилник на Патриаршията; и дори ако е необходимо, че е без съмнение приятел на султана и той ще намери нови последователи на своето учение между погърчените българи и преди всичко между гръцкото духовенство. Последните ще използуват за себе си познанството си с един такъв агент на Русия. Както агентът, така и гърците не ще пропуснат да разправят, че гърците са в същност истинските цивилизатори на България и с това ще се мъчат да дадат нова форма на своята политика, опасна за България и дори за Високата порта. Въпреки размерите, които гръко-руската политика е взела, още не е късно тя да бъде задушена и обезсилена веднъж завинаги.
Ако Високата порта, която вижда предаността и верността на българите, им дари своето доверие като на свои многообични деца и им даде архиереи и духовенство от тяхната народност, тя ще спечели с това тяхната безгранична признателност, а българското духовенство ще изкорени за малко време гръцката политика, ако Портата му даде пълна свобода да открие народни училища, за да не отиват младите българи да учат в Русия или в Гърция.
Ако Високата порта заповяда да се печатат българските книги в самата страна, това ще спре внасянето на книги, печатани в Одеса, в Букурещ, в Атина и т. н., от които последствията са много печални. Българският Зографски манастир става сега арена на гръко-руската политика; например един монах, архимандрит Анатоли, грък по произход, бивш свещеник на руската дипломатическа мисия в Атина, се настани в този манастир, накичен с руски ордени; освен това, роден и възпитан в Гърция, той обединява в своето лице две политики – гръцката и руската. Този човек потиска и малтретира всички хора, които отказват да се погърчат или порусят – дори преподобният хаджи Викенти, толкова уважаван в България и известен със своята искрена привързаност към Високата порта, беше неколкократно жертва на омразата и отмъщението на архимандрит Анатоли.
Предвид на това, че Атон е, така да се каже, огнище на гръцко-руската политика, предвид на това, че игумените имат своите апостоли, които изпращат по цяла България, ще бъде дори от полза за Високата порта час по-скоро да бъдат взети строги мерки, за да изчезне веднъж завинаги тази явна опасност. Аз заявявам също така на Високата порта, че когато тръгвах, там пристигна един руски архимандрит, който извършваше богослужението във всичките манастири, придружаван от Анатоли; той доведе със себе си един гръцки професор от Атина, когото остави в Атон.
Аз завършвам моето смирено изложение, като заявявам, че нямам никакво друго желание, освен да служа горещо и вярно на правителството на Негово величество, както и на моята страна, на службата на която аз се посветих от най-ранната си младост. Аз моля милостивия Бог да ми позволи да видя благоденствието на моята страна под бащинския скиптър на Негово величество и да ми бъде позволено във всички условия да докажа, че аз съм верен и предан поданик на моя Владетел.
(Подписан архимандрит Неофит)