Даниела ГОРЧЕВА
В Гърция не идвам за първи път, вероятно няма да е за последен. Била съм в Кавала 3-4 пъти, на остров Тасос, в Ираклица, Драма, Серес, Ксанти, Солун и Атина. През Ксанти само съм минавала, същото важи за Серес и за Драма - в смисъл, че сме се разхождали из града, обядвали сме там, но не сме оставали с преспиване. Обожавам гръцката кухня, бистрата като джин и топла като чай вода на Бяло море и спокойните, ненагъчкани с хора плажове.
За разлика от България, Гърция има 15 хиляди километра брегова ивица и естествено винаги има и пусти места на техните безкрайни плажове. В Ираклица и Кавала основният език през лятото е...български. Лее се отвсякъде, а ресторантите задължително предлагат меню на български език. Храната тук, както знаете, е великолепна, вкусно приготвена и лично аз ям всеки ден риба или морски дарове. Но в сравнение с предишните години, включително миналата, забелязвам известен упадък. Все така е вкусно, но изборът на риба е много по-ограничен. Не знам какво става: дали уловът на риба тази година е по-беден, дали има други причини. И не е само това…
И в Солун, и в Кавала личат следите на занемаряването. Занемарени, лошо поддържани и дори изоставени къщи. Някои са истинско бижу, но са оставени грохнали и самотни да чакат мълчаливо края си. Графити - и то грозни, има надраскани и нацвъкани навсякъде, дори върху прясно боядисани фасади. Много боклук и много, наистина много бездомни котки. Котките са спокойни общо взето, което значи, че гърците не са агресивни към тях. Но беше страшна жега и суша, а никъде за тези две седмици не видяхме оставени като в България и особено в Турция панички с вода. Освен това гръцките котки ми си видяха ужасно мършави, горките. Май само туристите ги храним. Аз поне няколко пъти си разделях порцията риба с тях. Толкова са гладни, че ядат и калмари.
Гърците не спазват нито правилата за движение по пътищата, нито правилата на ЕС. Навсякъде ти дават безплатно найлонови торбички. Само в международните вериги супермаркети, като Lidl, спазват правилата на ЕС - да продават найлоновите торбички. А за разделно събиране на боклука - просто забравете. Особено в Кавала. Тук - там виждаш контейнери с различни цветове, но като вдигнеш капака - всички до един пълни с найлонови торбички, в които има всякакъв боклук. След няколко нещастни опита да разделям поне хартията и пластмасата, се отказах, защото никъде не намерих контейнери само за пластмаса или хартия.
Въздухът е мръсен (вероятно ми прави впечатление, защото идвам от Холандия) и не е за учудване, защото гърците не слизат от колите и мотоциклетите си, а някои от тях са доста стари и бълват отровни газове. В жегите направо може да му прилошее на някой по-чувствителен като мен.
Светофарите им са "чудни". Ако си пешеходец, чакаш и чакаш, и чакаш да светне зелено. Но за сметка на това, когато най-после светне зелено за нас, пешеходците, още непресекли и вече светофарът сменя зелената с червена светлина. Ние с Мартин ходим доста бързо и енергично и въпреки че тръгваме веднага щом светне зелено, червената светлина ни застига още на средата на платното. Карат безобразно, без да се съобразяват със знаците, а паркират където им скимне. Забранителните знаци не важат за гърците.
Друга странност - навсякъде в Кавала, в Ираклица и особено на остров Тасос, те предупреждават да не хвърляш тоалетната хартия в тоалетната. Това е ужасно нехигиенично и не го разбирам. Единственото ми обяснение е, че нямат канализация, а септични ями.
В Гърция почти никъде не видях на покривите на къщите слънчеви панели. Това ме изуми. Имат слънчеви бойлери за топлене на вода, но не и слънчеви панели. В Нидерландия всяка втора къща има поне по 10 панела и в слънчевите дни използването на пералнята и миялната ни е безплатно. А в Гърция грее слънце да дава енергия за цяла Европа. Няма. Само на две къщи видях, а все се взирах в покривите - и по пътя, и в градовете, в които бяхме.
В много по-голяма степен от България, гърците са съхранили чара на ориенталската балканска култура. Навсякъде ще видите кафенета, в които старци играят табла, по-рядко шах и карти. Също като в Турция. Много харесвам това, защото ми напомня детството на село, когато баба ме пращаше да викам дядо от кафенето, където играеше табла. Той много ми се радваше, слагаше ме да седна до него и викаше на келнера: "Момче, дай една лимоната за унукинята!". Гърците, изобщо, прекарват голяма част от живота си в кафенето…
Обслужването е прекрасно. Професионално и много сърдечно, с уважение към клиента и без фамилиарничене. Изобщо в това отношение българските сервитьори, особено по морето, имат какво да научат.
Пътищата са добре поддържани, тротоарите в сравнение с България, са превъзходни. Изумиха ме дървените стълбове за електричество и жиците, опнати между тях по въздуха. Все едно се връща човек в началото на 20-и век. В Нидерландия отдавна всички жици са под земята, а и в България все по-рядко се забелязват. Дали това също не е една от причините за честите пожари в Гърция?
Гръцкото знаме се вее от всеки балкон, от всяка скала, от всяка църква. У нас - голям шум за един пилон. Гърците, общо взето, са доста големи шовинисти, също като сърбите. Но все пак, хората са много симпатични и приветливи. Дървета няма, но вечерно време в нашия квартал в Кавала отвсякъде се носеше упойващият аромат на жасмин.
Като цяло, с ръка на сърцето, България ми се вижда много по-европейска страна. Ние повече се грижим за археологическите разкопки, имаме много повече дървета и зеленина в градовете си…
(Бр. 13/2023 на „Златоградски вестник“)