+ „…Ако да не би били българите, които обичат хаджилъка повече и от децата си, то гръцките калугери в Ерусалим отдавна вече би измрели отглади.”

 

По повод гръцката шашма "благодатен огън", подхваната от ченгето-доносник Кирил Варненски през 2005, сега вече никое правителство не смее да се „сопре“ от това суеверие. По тази тема по-долу предлагаме за сравнение днешното в никакъв случай недуховно залитане на отците ни, с рационалния, морален, патриотичен и със исткински християнски дух възрожденски българин, който подбираме и може да се види от цитатите на нашите  духовни водители. Същите много точно са прозрели въпросната „шашма“ и дават превес най-вече на българското образование и преди всичко проблеми в българското училище. ЗВ

 

Софроний Врачански, 1802

“О, глупавий и неразсудний человече, защо си разносиш стоката твоя, гдето не е потребно: не имаш ли ти церква божия и дом божий у град твой, или у село твое; не ли са приноси и тамо светая литургия, не ли са тамо чете все последование церковное, каквото и у монастир. Безумне болгаре, имаш да занесеш по горието, по монастирите толкова имание, а не имаш и не хочеш да подадеш това имание да си научиш детето свое на книжное, мудрое учение, да печели безценен разум. Ето милостиня, ето монаси, ето добро на свето!”

 

Неофит Рилски, 1834

“Богомолството може в нужда и на поляната, и в пустинята, и в къщата, и на всяко друго място да се соверши, на всяко месте владичество его; но учението не може да се учи на поляна, нито в гора, нито в пустиня, но токму в училището.”

 

Неофит Бозвели, 1846

“Где по-напред да пристигнем на поклонение за спасение да ходим, на Света гора ли, или на Божий гроб да ставаме хаджии! То явно, прочее, че за училища и учители не ни остават пари.”

 

Неофит Бозвели, 1848

“Колкото слова сме му виждали списани и колкото сме го слушали, барем у едно няма да помяне или за Божигроб, или за Св. гора да ходат за спасението си! Най-много в словата му ще намериш да имат человеците помежду си любов, согласие, да ся жалят и спомагат един другиму, да помилуват изпадналите си ближни, да женят сирачета, да посещават болни и запрени, да приимат в домовете си странни, да ся почитат един другиго; а най-много ще намериш за училища да правят и изкусни учители да доведат…”

 

В. “България”, 23 април 1859

“Смехотна и святокрадна измама на священия огън в Ерусалим. Гръцкото днешно духовенство дерзнува да полага, че орудие робско и снизходително на желанията му, бог сам дохажда да полага в ръцете на патриархът священият огън, с когото запалват свещите на верните стечени от сякоя страна, за да ся поклонят на гробът Исус Христов. Гръцкото духовенство да ся ползува от това благочестие, за да насити по-добре лакомството си, да ся ползува от събранието на толкова свят, за да предлага измислени и мечтателни чудеса и си умножава частта, това е едно безпътно прекалявание.”

 

Михаил Маджаров, 1869

“На Великден ерусалимският патриарх, когато приближи да се каже “Христос възкресе”, влиза в мавзолея, изтрива с памук гроба господен и, според народното поверие, памукът се запалва от само себе си.”

 

Димитър Паничков, 1858

“Казват, че св. нур пада от небето върху св. гроб. Св. Петър запали от него 33-те си свещи, подаде на католиците св. нур и излезе из стаите. Завчас в 5-6 минути пламнаха и всички кандила. Казаха ми, че ги палят с фосфор на тел. Някои турят тоя пламък на шиите си, а някои арапкини по гърдите си и казват, че не ги опаря. На мене восъкът от свещите затече по ръцете и фитилите увиснаха на пръстите ми, допари ми силно, та ги пуснах на плочите и почнах да ги гася с крак, един арапин ме удари, задето съм тъпчел с крака св. нур.”

 

Георги Раковски, 1860

“И до днес са, за несчастие, остали между българи они ръждиви стари духове, кои еще не са изишли от онова гръколудие заблуждение. Тия стари ръжди са все хаджии, кои са ходили на Божигроб да се поклонят на ония свети места, да си изповедоват грехове и като се завърнат в отечеството си, да се занимават само за душите си; а тии, напротив, като се завърнат с това арапско име хаджи и според него добият пристъп в общи работи, стават по-лошави отнапред и според народная пословица, коя е за тях направена, отиват с един дявол в глава си, а връщат се с четири.”

 

Георги Раковски, 1862

“Като земат толкова пари от мощите, от аязмите, от продадените си молитви, какво полезно употребление правят калугерите от тези пари за тях си и за другите? Употребляват ли ги да възпитват юношеството в добродетелта и науките? Помагат ли с тях на сиромасите, на страдалците, на затворниците в тъмниците? Направили ли са болници?”

 

Иван Селимински, 1862

“Ерусалим в Палестина е свещен град за християните. Но измамата и користолюбието, съдружени, омърсили чистотата на Христовото учение. По обед четирима ерусалимци – миряни – донасят на рамене наместника на ерусалимския патриарх, облечен в бяло, и го вкарват под престола; след четвърт час той излиза изпод престола с два снопа запалени свещи… Това е най-важното свещенодействие, което монасите провъзгласяват за свръхнебесно чудо. Това свещенопоклонение се върши от всички християнски църкви – арменска, сирийска, коптийска, абисинска и пр., които се водят по един и същ календар. Католиците също го изпълняват, но по естествен начин, без лъжа.”

 

Петко Славейков, 1864

“На гърците-владици пълним джобовете бол и бол и на други толкоз просяци пълним торбичките с цели ненатоплени пити, а нашето сираче, на клетият си народец ни сухо коматче не му подфърляме. Колкото хаджии имаме из България, да би имали вестниците ни толкоз спомощници, можеше да са поддържат йоще 10 и 20 български вестника.”

 

Димитър Мънзов, 1872

“Мили съотечественици, желаете ли да си спасите душата? Да, желаете. А какво по-добро благодеяние искате, което може да ви спаси душата, от да изучите и дарите душевно вашите синове и дъщери, а заедно с тях и сиромашки деца? Да направите мостове, чушми, кладенци, калдъръми и др. Да идете на хаджилък и Света гора, това не ще каже, че сте направили благодеяние. За да видим святите места на Ерусалим, имаме картата “Палестина” от книжарницата на Г. Данов. А още по-ясно имаме “Описанието на Св. град Йерусалим", превода на покойния И. Н. Момчилов. Тях като знаем, ето че видяхме светите места. Сега ни остават разноските от кирии, ханища, водачи и пр. – кяр. Нека тоз кяр да дадем на училищата, дето са учат и възпитават нашите мили рожбици и заедно с тях и сиромашки деца пак от народът ни… Тук е хаджилък и Света гора!”

 

Любен Каравелов, 1873

“Българите и до днес още плачат по чужди гробища. Кажете ни сега, че не сме велики хора, т. е. космополити и че ние не принадлежиме в числото на прославените интернационалисти. Ако захване да се гради гръцка черкова, то ние сме първи, а ако захване да се гради българско училище, то сме последни. Ако да не били българите, които обичат хаджилъка повече и от децата си, то гръцките калугери в Ерусалим отдавна вече би измрели отглади.”

 

(Бр. 12/2023 на „Златоградски вестник“)