След края на Втората световна война Европа е в икономическа и социална разруха.

САЩ предлагат през 1947 г. програма за европейско възстановяване, останала в историята като „Плана Маршал”, на името на държавния секретар Джордж Маршал.

Американското правителство подпомага безвъзмездно за срок от 4 години европейските държави с 13 млрд. долара, което отговаря на сегашни около 140 млрд. долара.

По примера, а може би по заръката на Кремъл, България отказва да се включи.

Доц. Мартин Иванов: "Вместо плана Маршал, това, което България прави, е да сключи една търговска спогодба със СССР, в която цените са така определени и фиксирани, че са изключително ниски за българския износ и изключително високи на съветския внос.

България по тогавашни официални изследвания на комунистическата държава, губи колосални суми и то в рамките на няколко години. Не само че губим и отказваме плана Маршал, но в крайна сметка се превръщаме в една дойна крава за възстановяването на СССР."

По времето на социализма или сега сме

по-богати и какво можем да си купим?

Реалната съпоставка между доходите преди и сега, изчислена с инфлационен индекс, дава представа за покупателната способност по времето на социализма и след 10 ноември 89-та.

Доц. Мартин Иванов: „Ако направим една хипотетична пазарска количка, в която включим по 1 кг от десетте най-ключови стоки, като месо, брашно, хляб, захар, олио и т. н., и сравним - с една средна работна заплата колко такива колички можем да купим през 80-те години и днес, съотношението е почти два пъти.

В периода 1985-1989 г. с една средна заплата можем да си осигурим 14 колички. През 2020 г. те са 22."

(Бр. 12/2023 на „Златоградски вестник“)