Петър ПУНЧЕВ

В първите дни на август, Киев започна да вкарва в бой резервите си и с това отбеляза навлизането на контранастъплението във втория му, повратен етап. Направи го месец след като го направи врага, а това, според експерти, е ясен знак за това, кой държи инициативата, кой е в по-изгодна позиция на този етап от кампанията.

Два месеца изминаха след началото на контранастъплението на ВСУ и въпреки предупрежденията, че става дума не за спринт, а за маратон, мнозина виждат в този срок знак за мъчително затлачване на процеса на прочистване на страната от агресорите. И имат известни основания: забавянето на западните оръжейни доставки с между 6 и 8 месеца, дадоха възможност на РФ да ешелонира защитните си линии, да изгради солидни инженерни съоръжения, противотанкови препятствия и минни полета, чиито мащаби могат да се сравняват единствено с тези на Втората световна война.

Означава ли това, че контранастъплението е провалено, както твърди неколкократно Путин в интервюта за лакеи на режима? Не, не означава. И отговорът е отчасти в това, с което започнах: вкарването в бой на резервни части на украинската армия. То става там, където с разминиране и тежки боеве двете армии опряха "нос в нос" и се гледат в очите, без нужда от бинокли.

Насочването на свежи попълнения вече очертава основните направления на контранастъплението, забелязват се и първите признаци на пробиви в руската отбрана. Най-вече по посока Токмак/Мелитопол и Бердянск, на брега на Азовско море, както и на юг и север от легендарния Бахмут, където украинците държат инициативата и високите хълмове около града, а руските части се отбраняват и обмислят изтегляне, за да избегнат пълното обкръжение.

Пробивите на тези места са въпрос на време. На кратко време. Украинската артилерийска обработка на руския тил върви с пълна сила - на практика всекидневно пристигат съобщения за разрушени от "хаймърсите" солидни инфраструктурни обекти, като моста в Чонхар/Чангар, единственият, който свързва частично окупираната Херсонска област с Кримския полуостров.

"Кръвоснабдяването" на руската армия практически секна в началото на август, а ефектът бе подсилен и от третото от 24 февруари 2022 спиране на движението по Кримския мост. Включително и по железния път. Очевидно е, че мостът е взет на прицел от ВСУ и няма да бъде оставен на мира до разрушаването му, до степен, която би го извадила от употреба за месеци, или години. Нямаме основание да се опасяваме, че ще трябва да чакаме дълго.

С напредването на ВСУ към Токмак/Мелитопол и Бердянск, а особено при пробив, мостът ще стане достъпен за артилерията и без доставки на далекобойни оръдия и мостът ще бъде съсипан за часове още това лято. Въпреки настъплението, въпреки загубите в жива сила и техника, Украйна продължава да щади повече ресурсите си, а руските редици оредяват под масирания обстрел с касетъчни снаряди. Единственото спасение за Русия, или поне отлагане на масовото отстъпление по няколко направления, си остава новата мащабна вълна на мобилизация и хвърлянето на още и още пушечно месо в пещта на войната.

И това ще стане, защото е неизбежно.

Междувременно войната стигна окончателно до Москва, където украински дронове почти всекидневно поразяват символични обекти в сърцето на московското city. Страдат военни структури и служби на военното разузнаване, а някои министерства вече преминаха на дистанционен режим на работа. Както предрекохме преди 2 месеца, ще е тежко, ще е кърваво, но нещата бавно, но сигурно ще се нареждат.

И за да е пълна картината на унижението на агресора, БРИКС заседава в ЮАР без Путин и отказва инвестиции в Русия, а светът свиква конференция за търсене на алтернативни решения за мир в Саудитска Арабия, без дори да покани агресора. Не само че вече "никой не пише писма на полковника" от КГБ, който вече гълта вода под моста в Керченския залив.

Но и никой не го бръсне за слива…